Сигрид Унсет - Стопанка

Както обикновено, Гауте отпусна тежката си глава върху рамото на майка си. От време на време се притискаше по-плътно към нея и Кристин тълкуваше поведението му като знак, че малкият разбира гальовните й думи и бъбрене.

Кристин заслиза към къщите. Пред една врата Нокве и Бьоргюлф тичаха и примамваха котката, избягала от тях на покрива. После малчуганите се захванаха да разкопават дупката в пода на преддверието с изхабената си кама.

Дагрюн влезе в широкото помещение с ведро козе мляко и стопанката даде на сина си да пие от черпака, после го напълни пак и така няколко пъти. Малкият изсумтя недоволно, когато слугинята му заговори. Тя посегна да го вземе, но той я плесна през ръцете и захлупи лице в гръдта на майка си.

— И все пак ми се струва, че Гауте е позаякнал — отбеляза краварката.

Кристин повдигна личицето на сина си. Цветът на кожата му напомняше лой, а очите винаги гледаха изморено. Главата на Гауте беше голяма и тежка, а ръцете и краката му — немощни и хилави. Осем дни след деня на свети Лаврентий той навърши две години, но още не беше проходил, имаше само пет зъба и не можеше да говори.

Отец Айлив не допускаше малкият да страда от рахит. Не помогнаха нито подризникът, нито богослужебните книги. Свещеникът разпитваше надлъж и нашир знае ли някой цяр за болестта, сполетяла Гауте. Отец Айлив споменаваше детето във всичките си молитви, Кристин не се съмняваше в това. Но той я съветваше единствено да прояви търпение и да се смири пред Божията воля. Заръчваше й да дава на детето топло козе мляко.

Бедничкото й болнаво детенце! Кристин го притисна към гърдите си и го обсипа с целувки, когато слугинята излезе. Гауте беше толкова красив! Приличаше на бащиния й род с тъмносивите си очи и сламенорусата си гъста и мека като коприна коса.

Малкият отново захленчи. Кристин стана и започна да го разнася напред-назад. Макар че детето беше слабичко и малко, майката се затрудняваше да го мъкне цял ден на ръце. Гауте обаче не й позволяваше да го остави.

Затова Кристин сновеше из сумрачното помещение с Гауте и го дундуркаше, за да го утеши.

На двора пристигна конник. Прокънтя гласът на Юлв Халдуршон. Кристин излезе на вратата с детето на ръце.

— Тази вечер се налага сам да разседлаеш коня си, Юлв. Всички ратаи отидоха на забавата. Много е неприятно, че няма кой да го свърши вместо теб, но ще прощаваш.

Раздразнен, Юлв промърмори нещо неразбрано, докато сваляше седлото на коня си. Нокве и Бьоргюлф се спуснаха към него с молби да ги разходи на жребеца из пасището.

— Не, Нокве, ти ще стоиш при брат си. Играй с него, за да не плаче, докато съм в готварницата — поръча Кристин.

Нокве се нацупи, но веднага започна да лази на четири крака, да мучи и да се преструва, че мушка с рога малкото си братче, което Кристин остави върху възглавница до вратата. Майката се наведе да погали косата на Нокве, така добър към братята си.

Кристин се върна в помещението с голяма дървена тава в ръка и завари Юлв Халдуршон да си играе с децата на пейката. Гауте много обичаше да стои при Юлв, но щом видя майка си, веднага започна да хленчи и да протяга ръце към нея. Кристин остави тавата и го взе в обятията си.

Юлв издуха пяната по повърхността на току-що наточената бира, отпи и разрови съдовете в тавата.

— Всичките ти слугини ли са на забавата?

— Свирят на лютня, на тъпан и на гайда. След сватбата в долината на река Оркла тук надойдоха цял куп свирачи. Нали си представяш какво стана, когато девойките разбраха… Младички са…

— Много свобода им даваш, Кристин. Май се боиш на есен да не останеш без кърмачка.

Пламнала от смущение, стопанката приглади инстинктивно дрехата към тънката си снага. Юлв се изсмя грубо.

— Ако продължаваш да мъкнеш постоянно Гауте, ще пострадаш като миналата година. Ела при чичо Юлв, момчето ми. Ще ядем от една паница.

Кристин нареди мълчаливо момчетата едно до друго на пейката край отсрещната стена, донесе купата с млечна каша и седна на трикрако столче. Започна да им дава да ядат, но Нокве и Бьоргюлф мрънкаха недоволно, защото искаха от майка си лъжици, за да се хранят сами. По-големият син навърши четири години, а по-малкият скоро ставаше на три.

— Къде е Ерлен? — попита Юлв.

— Отиде на танците с Маргрет.

— Е, поне за това има ум в главата: да си пази щерката — отбеляза Юлв.

Стопанката отново посрещна думите му с мълчание. Съблече децата и ги сложи да си легнат: Гауте в люлката, а другите две момчета — в семейното легло. Ерлен склони Нокве и Бьоргюлф да спят при тях, след като Кристин се възстанови от тежката болест миналата година.