Сигрид Унсет - Стопанка

И все пак Кристин му гласува доверие. Помнеше преживяването в хана на Брюнхил, когато връзката между Ерлен и нейната съперница се скъса веднъж завинаги. Помнеше и поведението му, след като тя стана негова законна съпруга. Но той не се отказа от нея въпреки всички унижения и откази, които срещна. Кристин разбираше, че Ерлен не би я заменил и за цялото злато на земята.

Неволно се сети за Хафтур от Гудьой. Винаги й бе дотягал с глупостите и гальовните си приказки, но Кристин не вземаше задявките му на сериозно. Явно Хафтур бе свикнал да се шегува по този начин. И сега не допускаше друго. Някога й беше симпатичен с веселите си красиви устни. Сега — също, но случилото се неотдавна не й приличаше на обикновена шега. Много странна работа…

Кристин срещна Хафтур на кралските тържества в Нидарус. Той я задиряше и там, както винаги. Една вечер я придума да легнат заедно в една спалня. Разположиха се на оправеното легло. В родния й край подобно поведение беше немислимо. Там не беше прието мъжете и жените да делят една постеля на тържества. Но тук нравите го позволяваха и хората не го смятаха за непристойно. Явно този рицарски обичай бе привнесен от чужбина. Първоначално в същата стая, на другото легло, разговаряха Елин, съпругата на Ерлинг, и шведски рицар. Двамата обсъждаха болките в ушите, които изпитвал кралят. Шведът посрещна със задоволство решението на Елин да се върнат в залата за тържества.

Когато Кристин се досети, че молбите на Хафтур са съвсем сериозни, тя се изненада силно, но дори не успя да се изплаши или да се разгневи. Та нали и двамата бяха семейни и имаха деца. Нима такива неща действително се случват? Кристин преживя доста и видя какво ли не, но не допускаше, че хората постъпват така. Хафтур се държеше закачливо, весело и нежно с нея и тя не би могла да го обвини в опит да я прелъсти. Не й се стори чак толкова настойчив, но безспорно искаше да я тласне към най-тежкия грях…

Той стана от леглото веднага щом тя го помоли да си върви. Макар и смутен, изглеждаше по-скоро озадачен, отколкото сконфузен. Попита я слисан дали наистина вярва, че семейните не изневеряват.

— Единици от женените мъже нямат любовница. При жените праведните вероятно са малко повече, но и те не са цвете за мирисане. Нима и като девица си вярвала, че хората живеят според църковните разбирания за грях? — попита Хафтур. — Тогава направо не проумявам как Ерлен е успял да те подведе да съгрешиш, Кристин Лаврансдатер.

Вгледа се в лицето й. Макар че Кристин не обели дума — за нищо на света не би обсъждала подобни въпроси с Хафтур — изражението й явно говореше достатъчно красноречиво, защото той продължи с изтънял от удивление глас:

— А аз си мислех, че такива неща ги има само в народните песни…

Кристин не спомена за случилото се на никого, дори и на Ерлен. Съпругът й харесваше Хафтур. Тя действително се ужасяваше от леконравието на хора като Хафтур Граут, но това не я засягаше. Оттогава Хафтур престана да търси близостта й, когато се срещнеха, а само я гледаше втренчено с морскосините си очи, широко отворени от удивление.

Не, Ерлен проявяваше лекомислие, но не и такова като Хафтур. Наистина ли е толкова неразумен, питаше се тя. Кристин забелязваше с какво слисване хората посрещат неговите думи, а после започват да шушукат зад гърба му. Вероятно в казаното от Ерлен Никулаусьон имаше много истина и правота, но той не виждаше онова, което останалите знатни господа не изпускаха от очи; не съзираше как предпазливо плетат интриги и се дебнат един друг. Ерлен наричаше хитрините им козни и им се подиграваше с надменния си смях, който дразнеше хората, но и успяваше да ги обезоръжи. Те също започваха да се смеят, тупаха го по рамото и отбелязваха, че може да бъде доста духовит, но и плиткоумен.

После Ерлен убиваше ефекта от думите си с невъздържани и груби шеги. Хората ги приемаха равнодушно.

Кристин смътно подозираше защо всички проявяват снизхождение към острия му език и потръпваше от унижение: Ерлен отстъпваше веднага щом се сблъскаше с мъж, който твърдо държи на мнението си. Дори и да смяташе позицията му за глупава, се отказваше от схващанията си по въпроса и се стараеше да замаскира отстъплението си със смелите си изказвания за противника си. За хората малодушието му в словесните двубои беше добре дошло, както и редица други негови недостатъци: Ерлен не се грижеше за благосъстоянието си, търсеше неуморно приключения, влюбен до полуда във всяко предизвикателство, което може да се пребори с оръжие. Ерлен Никулаусьон не представляваше опасност.