Сигрид Унсет - Стопанка

— Няма да я бъде тая — отсече Ерлен, като спомена и силния род на тъста си. — Зная много добре какво са намислили тези шведи. Ако не им покажем колко струваме, не след дълго ще ни смятат за техни храненици.

Да, съгласяваха се хората. В думите му имало нещо вярно. После обаче разговорът отново се изместваше към кралския предстоятел. Ерлен се оплака от наместника му. Карелците опожарявали Бяркьой цяла година под носа му и ограбвали селяните арендатори. Ерлен взе Ерлинг на подбив:

— Сигурен съм, че Ерлинг не мисли само за себе си. Той е толкова благороден, изискан и внушителен рицар, че нямаше как да намерим по-прекрасен мъж, който да стои начело. Кълна се в Божия кръст, Ерлинг е почтен и честен като най-аристократичната златна буква от заглавието на книгата със законите.

Не, никой не вземаше Ерлен на сериозно, а уж беше на почит сред знатните господа. Но по времето, когато е бил млад, своенравен и отчаян, когато е живеел с блудница и не е искал да я отпрати въпреки кралските заповеди и отлъчването от Църквата, тогава хората са приемали поведението му съвсем сериозно и са се отрекли от него с бурно възмущение заради безбожния му позорен живот. Сега никой не споменаваше за срамното му минало. Кристин се досещаше, че това се случва в знак на признателност, задето съпругът й се е примирил и се е превърнал в такъв, какъвто го искат хората. Ерлен сигурно бе понесъл ужасни страдания, докато е бил отритнат от средите на благородниците. Само дето Кристин неволно се сещаше как баща й опрощаваше дълговете на нескопосните стопани — с леко повдигане на раменете. Било изконен дълг на всеки добър християнин да проявява снизхождение към онези, които не могат да се справят със задълженията си. Щом хората са простили младежките грехове на Ерлен…

Но той не е отричал вината си, когато е живял с Елине. Понесъл е отговорността за греха си. А после срещна Кристин и като добра негова ученичка тя се включи в следващото му прегрешение. Нима тя е била…

Стига. Кристин се изплаши от хода на мислите си.

Мъчеше се да пропъди от душата си тревогите за безвъзвратно отминали събития. Беше решила да насочи мислите си само към неща, които би могла да промени със старанието си. Останалото ще остави в Божиите ръце. Господ винаги й помагаше там, където самата можеше да си помогне. Въпреки лошите години „Хюсабю“ отново се превърна в славното старо богато имение. Бог я дари с трима здрави, красиви синове. Всяка година той й вливаше живителни сили, когато тя стоеше на прага на смъртта след поредното раждане. Господ й помагаше да се изправи на крака, напълно оздравяла, след като е лежала почти безжизнена. Миналата година, когато епидемията изтреби толкова много деца в селата, Господ пощади и трите й рожби. А Гауте щеше да оздравее — Кристин не се съмняваше.

Ерлен сигурно е прав: ако не си придава важност и не се противи на опитите да го придумат, няма да се наложи сред себеподобните си и няма да се сдобие с привилегии и доходи, каквито подобават на потеклото му. Съпругът й разбира тези тънкости по-добре от нея.

Пълна лудост бе да си мисли, че Ерлен се е чувствал по-щастлив, докато е живял, оплетен в мрежите на греха с онази другата, а и със самата нея. Пред очите й изплува споменът за лицето му по онова време — сломено от тревога, изкривено от страдание. Не, не, сега всичко е чудесно. Просто Ерлен е доста безгрижен и понякога действа необмислено.

Ерлен се прибра в навечерието на Архангеловден. Надяваше се да намери Кристин в леглото, но тя все още шеташе из къщи. Посрещна го на пътя. Беше наедряла много и бременността й тежеше, но носеше Гауте на ръце, както обикновено. Двамата й по-големи синове тичаха пред нея.

Ерлен скочи от коня и качи момчетата на седлото. После взе Гауте от жена си и пожела да го носи той. Пребледнялото, измъчело лице на Кристин грейна, защото малкият не се изплаши от Ерлен — явно го бе познал. Кристин не попита мъжа си как е минало начинанието, а започна да му разказва за четирите новопоникнали зъба на Гауте, които му причинили много болка.

Момчето изведнъж се разплака: беше си порязало бузата на украшението върху гърдите на баща си. Гауте протегна ръце към майка си и тя го пое въпреки настойчивите протести на Ерлен.

Едва вечерта, когато двамата останаха сами в голямото помещение и децата вече спяха, Кристин разпита съпруга си за пътуването му до Бьоргвин, сякаш чак сега се сети за него.

Ерлен оглеждаше крадешком жена си. Бедничката Кристин, изглеждаше много отпаднала. Затова първо й разказа разни дреболии. Ерлинг го помолил да предаде поздравите му на Кристин и да й даде бронзова кама, по-зеленяла и разядена от патина. Намерили я в канара в областта Гиске. Такива оръжия помагали срещу рахит, ако майката ги сложи в люлката.