Сигрид Унсет - Стопанка

Кристин зави камата в кърпата, изправи се с усилие от стола и се приближи до люлката. Мушна вързопа под чаршафите, където вече имаше каменна брадва, открита в пръстта, боброва мас, кръст от бясно дърво, стари сребърни предмети, огниво, корени от петниста дактилориза и северно изтравниче.

— Легни си, Кристин — помоли я мило Ерлен.

После й събу обувките и чорапите, докато разказваше какво е преживял.

Хокон Омюнсьон се върнал и мирът с руснаците и карелците бил сключен и скрепен с печат. Ерлен щял отново да замине на север през есента, защото все пак не било никак сигурно, че веднага ще се сложи край на размириците. Било необходимо на Вълчия остров да има мъж, който познава района. Ерлен се сдобил с пълни правомощия като кралски управител на тамошната крепост. Налагало се да я укрепят, за да се гарантира мирът около новите ориентировъчни пунктове по бреговата линия.

Ерлен се вгледа тревожно в лицето на съпругата си. Струваше му се малко изплашена от чутото, но тя престана да го разпитва. Явно не разбра съвсем точно значението на вестите. Ерлен забеляза колко изтощена изглежда Кристин и реши да не я занимава повече със своите грижи, а да поседи малко на леглото до нея.

Самият той отлично осъзнаваше с каква отговорност се е нагърбил. Смееше се тихичко и доволно, докато бавно се събличаше. Нямаше как като кралските управители на крепости на юг да си седи спокойно със сребърен пояс на кръста, да устройва гуляи за другарите и роднините си или да си подрязва ноктите, а да изпраща васалите и пълководците си насам-натам. А и укреплението на Вълчия остров вече представляваше единствено по рода си…

Лапландците, руснаците, карелците и цялата пасмина от магьосници, вълшебници, езически кучета, похотливи агнета на самия дявол щяха да се научат да плащат данъци на норвежките наместници и да оставят на мира норвежките домове, намиращи се един от друг на разстояние, сравнимо с разстоянието от „Хюсабю“ до Мьоре, да речем. Може някой ден и на север да се възцари мир, но това ще стане, когато дяволът отиде на литургия. На всичкото отгоре Ерлен трябваше да озаптява и своите луди глави. С настъпването на пролетта, когато хората му започнаха да страдат от главоболие заради мрака, бурите, адския шум от морето и студа, а брашното, маслото и пиенето бяха на привършване, мъжете захванаха да се бият за жените си и положението на острова стана нетърпимо. Ерлен беше ставал свидетел на подобни сцени като млад в компанията на Гисюр Гале. Ооох, няма да му е никак леко!

Инголф Пайт, който в момента се намираше на острова, си го биваше. Но Ерлинг наистина имаше право: на север беше нужен мъж от рицарското съсловие. Преди никой не искаше да разбере, че норвежкият крал е твърдо решен да утвърди надмощието си над тези земи. Хохо, няма да може да мръдне оттам като игла, забита в черга. Най-близката норвежка община се намираше чак на юг, в Маланг, само дяволът знае къде.

Инголф наистина беше кадърен, но му трябваше началник. Ерлен възнамеряваше да му даде да управлява кораба „Хюгрекен“. „Маргигрен“ нямаше равна — Ерлен вече знаеше. Засмя се тихо, доволно. Често повтаряше на Кристин, че ще й се наложи да изтърпи тази негова вярна помощница.

Ерлен се събуди от детски плач. Хленчеше Бьоргюлф. Чу как Кристин утешава детето в леглото до отсрещната стена. Случваше се малкият да се събуди през нощта и да не може да отвори очи заради залепналите си клепачи. Майката ги навлажняваше с език. Ерлен потръпваше от погнуса.

Кристин люлееше детето и тихичко му пееше, за да го приспи. Слабият й глас го дразнеше.

Спомни си какво бе сънувал. Върви по каменист бряг, далеч от вълните. Белезникавата лъскава вода облизва водораслите. Лятната нощ е съвсем тиха, облачна, няма слънце. На фона на сребристата паст на фиорда той вижда лодка, хвърлила котва. Тя е тъмна, тънка и се люлее лекичко под ударите на вълните. Разнася се превъзходно ухание на море и водорасли.

Сърцето му се сви от болезнен копнеж. Той лежеше в тъмнината на нощта в леглото за гости, а еднообразната песен на кърмачката дразнеше слуха му. Усещаше непреодолимо желание да се махне оттук. Да изостави многобройната си челяд, да се отърве от приказките за реда в имението, от слугите, от арендаторите и децата, от сковалия сърцето му страх за живота на Кристин, която постоянно боледуваше и сякаш изискваше съчувствието му.

Ерлен притисна ръце до гърдите си. Сърцето му вече не биеше, а само трепереше от страх. Копнееше да се махне от нея. Замислеше ли се какво й предстои да понесе въпреки слабостта и омаломощението си — а раждането можеше да започне всеки момент, — имаше чувството, че ще се задуши от тревога. Не можеше да се представи живота си без Кристин, но изнемогваше да живее с нея. В момента искаше да се махне от „Хюсабю“ и да диша свободно, защото другото за него не беше пълноценно съществуване.