Сигрид Унсет - Стопанка

Целуна рамото й, но тя не усети ласката. Бедничката, нека спи. Той и без друго има какво да обмисля. Обърна й гръб и се вторачи в малката жарава в огнището. Май по-добре да стане и да я покрие. Не му се ставаше…

В съзнанието му нахлуха откъслечни спомени от младостта му: вълнорез трепери в очакване на следващата вълна; водата се разплисква; под натиска на вълните из целия ветроходен кораб се разнася грохотът на бурята и морето, а върхът на мачтата пронизва гонещите се облаци. Това се случи някъде по протежението на бреговете на Халанд… Развълнуван, Ерлен усети как в очите му напират сълзи. Досега не бе осъзнавал колко го измъчват тези години на безсмислие.

На следващата сутрин Лавранс Бьоргюлфсьон и Ерлинг Видкюнсьон излязоха на двора да разгледат някои от конете на Ерлен, тичащи пред оградата.

— Като имам предвид роднинската връзка на Ерлен с краля и майка му, си мислех, че ако зет ми участва в тази среща, ще му се наложи да заеме място сред най-личните предводители. Ерлинг, смятате ли за разумно да разчитате на добрата му преценка? Няма ли опасност възгледите на Ерлен да го отведат другаде? Ами ако Ивар Омюнсьон 17 17 Ивар Омюнсьон (1290–1349) — висш кралски сановник, рицар и представител на висшата аристокрация в Норвегия по времето на крал Магнюс Айриксьон. Отношенията им илюстрират отлично симбиозата крал — аристокрация. Въпреки че многократно се опълчвал срещу своя повелител, Ивар не изгубил благоволението му. — Бел.прев. се опита да атакува? Ерлен е близък и с неговите привърженици.

— Не вярвам Ивар да предприеме нещо — възрази Ерлинг Видкюнсьон. — А що се отнася до Мюнан — той присви леко устни, — достатъчно е хитър да стои настрана. Ясно осъзнава, че ако се намеси, всички ще узнаят колко струва в действителност. — И двамата се засмяха. — Има и друго, но вие вероятно го знаете по-добре от мен, Лавранс Бьоргюлфсьон, защото имате роднини в Швеция. Тамошните владетели няма да признаят току–така нашите рицари за равностойни на техните. Затова е необходимо да съберем всички заможни мъже с високо потекло и няма как да оставим мъж като Ерлен да си седи у дома, да се шегува с жена си и да се грижи за земите си, което той очевидно не прави — додаде той, като забеляза физиономията на събеседника си.

По лицето на Лавранс пробяга усмивка.

— Ако според вас не е добра идея да настоявам Ерлен да ни последва, няма да го правя.

— Според мен, скъпи ми друже, Ерлен ще бъде по-полезен тук, в околността. Както сам отбелязахте, хората на юг от долината Нам ще посрещнат мобилизацията враждебно, защото не се чувстват застрашени от руснаците. Ще се наложи Ерлен да ги накара да поразмислят по въпроса…

— Ама на него устата му не спира — изпусна се Ерлинг.

— Вероятно за мнозинството неговите брътвежи са по-разбираеми от думите на по-далновидни хора — отвърна Лавранс с усмивка. Двамата мъже се спогледаха и отново избухнаха в смях. — Както и да е. С присъствието си на срещата е възможно да навреди повече, ако вземе да си отваря много устата.

— Е, ако вие не сте способен да го укротите…

— Мога да го контролирам само докато се събере с птиците, с които летят на ято. Двамата със зет ми се различаваме доста един от друг.

Към тях се приближи Ерлен:

— Нима литургията ви засити с духовна храна до степен да нямате нужда да се подкрепите?

— Не съм чул да ни предлагат храна. Гладен съм като вълк и умирам от жажда — отвърна Лавранс и погали мръснобелия кон, който опипа преди малко. — Зетко, на твое място, преди да седна на трапезата, бих прогонил от имението си коняря.

— Не смея заради Кристин — обясни Ерлен. — Ратаят направил дете на една от слугините й.

— Да не би по вашите места това да се смята за нечувано геройство и затова момчето ви се струва незаменимо?

— Не, но разберете — засмя се Ерлен, — Кристин и свещеникът възнамеряват да ги оженят, а от мен очакват да помогна на бъдещия жених да се устрои и да издържа жена и дете. Момичето не иска, баща й не иска, и Туре не иска, но жена ми и отец Айлив не ми позволяват да го изгоня. Кристин се опасява той да не офейка нанякъде. Поне Юлв Халдуршон го надзирава как работи, когато си е у дома.

Ерлинг Видкюнсьон се приближи до Смид Гюдлайксьон. Лавранс се обърна към зет си:

— Кристин ми се струва някак бледа тези дни…

— И на мен — побърза да се съгласи Ерлен. — Защо не поговорите с нея, татко? Това дете изцежда всичките й сили. Май е намислила да го кърми до третите пости като някоя селянка.