Сигрид Унсет - Стопанка

О, не. Дяволът още се надява да си възвърне властта над душата й. Но докато коленичеше в храма, сломена от мъка заради извършените грехове, заради суровото си сърце, нечисто тяло и сляпа душа, тя усети как кралят светец бащински я покри с късче от дрехата си. Тя хвана силната му топла ръка, а той й посочи светлината — извор на цялата сила и святост. Свети Улав обърна очите й към Христос на кръста. Виж, Кристин, там е Божията любов… И тя наистина започна да усеща Божията любов и търпение. Но отново отвърна лице от светлината и затвори сърцето си за нея. Сега в мислите й съществуваше единствено нетърпение, гняв и страх.

Превърнала се бе в жалка жена. И сама разбираше, че грешница като нея трябва да премине през тежки изпитания, за да се излекува от небогоугодното си поведение. И въпреки това Кристин нямаше търпение. Сърцето й щеше да се пръсне при мисълта за грижите, стоварени върху плещите й. Не бяха сериозни, но бяха много, а тя вече не издържаше…

За миг зърна високата, тънка снага на доведения си син сред мъжете.

Беше безсилна да промени това: обичаше Орм като роден син, но не питаеше същите чувства към Маргрет. Кристин полагаше неимоверни усилия да хареса детето още от деня, когато Юлв Халдуршон я доведе в „Хюсабю“ миналата зима. Осъзнаваше колко абсурдно е да таи подобна неприязън и ярост към деветгодишно момиченце. До известна степен антипатията й се дължеше на плашещата прилика между Маргрет и Елине. Кристин не разбираше Ерлен. Той се гордееше с красотата на дъщеричката си, с русите й къдрици и кафявите й очи, и детето сякаш не събуждаше в съзнанието му никакви неприятни спомени. Като че ли Ерлен напълно бе забравил майката на децата си. Но приликата с Елине не беше единствената причина Кристин да не обикне доведената си дъщеря. Маргрет не понасяше да я поучават, проявяваше високомерие и се държеше злобно със слугите. Лъжеше непрекъснато и баламосваше баща си. Не го обичаше искрено като Орм. Маргрет се присламчваше към него и започваше да го милва и да се глези само когато искаше нещо. А Ерлен я обсипваше с подаръци и задоволяваше всичките й прищевки. Кристин забеляза, че и Орм не изпитва обич към сестра си.

Кристин се обвиняваше, задето сърцето й остава сурово и зло към малката Маргрет и задето не съумява да наблюдава поведението на момичето, без мислено да я порицава и упреква. Но още повече се измъчваше Кристин, когато ставаше свидетел на нестихващите разриви между Ерлен и Орм. Страдаше най-вече защото с цялото си сърце усещаше каква безгранична любов изпитва бащата към сина си. Ерлен изпадаше в необяснима ярост срещу Орм, защото не знаеше как да постъпи с него, та да обезпечи бъдещето му. Ерлен бе осигурил имоти и добитък на незаконородените си деца, но Орм никак не се вместваше в представата за здрав селянин. Ерлен се обезсърчаваше, виждайки колко слаб и немощен е синът му. Упрекваше го, че е прекалено кекав, мъчеше се да го кали, часове наред го обучаваше да използва тежки оръжия, които момчето посмъртно не би могло да държи; вечер го караше насила да пие до несвяст или го подлагаше на изтощителен и опасен лов. Кристин усещаше страха на съпруга си. Той подивяваше от тревога, защото крехкият му слабичък син беше роден да бъде аристократ, но произходът му не го позволяваше. Кристин започна да осъзнава, че търпението на Ерлен се изчерпва доста бързо, щом се бои за свой близък или изпитва съчувствие към него.

Орм също проумяваше защо баща му се държи така. Душата на младежа се раздвояваше между любовта към Ерлен и гордостта да има такъв баща, от една страна, и презрението към неговата неразумност, защото детето му плаща за неговите грешки. Орм обаче потърси утеха при младата си мащеха. В нейно присъствие той сякаш дишаше спокойно и се чувстваше по-свободен. Когато двамата оставаха насаме, Орм дори се шегуваше и се смееше, макар и съвсем кротко и тихо. На Ерлен това никак не му се нравеше. Сякаш подозираше, че Кристин и Орм обсъждат поведението му зад гърба му и го осъждат.

На Ерлен положително не му беше леко и нямаше нищо чудно във факта, че става раздразнителен, когато въпросът опре до бъдещето на децата му. И все пак…

Кристин все още се разтреперваше от болка, когато се сетеше за това.

Миналата седмица цялото имение гъмжеше от гости. Когато Маргрет пристигна, Ерлен нареди да й обзаведат стаята в дъното на голямото помещение, падаща се над преддверието. Бащата реши там да бъде моминската спалня на Маргрет, където тя спеше заедно със слугиня, натоварена да я следва неотклонно. Там спеше и Фрида с Бьоргюлф. Но на Коледа в имението пристигнаха много гости и Кристин предвиди в тази спалня да нощуват младите мъже. Двете слугини и бебето щяха да се преместят в къщата на прислужниците. Стопанката се досети, че Ерлен няма да одобри, ако тя отпрати дъщеря му да нощува при слугините, и затова й стъкми постеля върху пейка в голямото помещение, предназначено за госпожите и момите. Маргрет не обичаше да става рано. Сутринта Кристин я повика няколко пъти, но момичето продължи да спи, след като всички останали вече бяха на крак. Кристин искаше да разтреби помещението и да приготви трапезата за закуска. Гостите вече бяха огладнели и тя изгуби търпение. Дръпна постелките под главата на Маргрет и отметна завивката й. Видя, че лежи гола-голеничка върху кожения чаршаф, и метна върху нея връхната си дреха от грубо, небоядисано сукно. Кристин я обличаше само когато ходеше до готварницата или до бараките да наглежда докъде са стигнали слугините с храната.