Сигрид Унсет - Стопанка

— Обожава сина си — усмихна се Лавранс.

— Да — поклати глава Ерлен. — Двамата с отец Айлив могат да седят часове наред и да обсъждат всеки лек обрив по кожата на Нокве или да се прехласват по всеки избил зъб в устата му, сякаш се е случило чудо. За мен е съвсем нормално на едно дете да му никнат зъби. По-скоро бих се учудил, ако Нокве нямаше нито един…

На следващата година, една вечер в края на коледните празници, Кристин Лаврансдатер и Орм Ерленсьон пристигнаха съвсем неочаквано в градската къща на магистър Гюнюлф.

През този ден духаше силен вятър и валеше лапавица още от обяд, а надвечер бурята се превърна в истинска снежна виелица. Двамата, целите в сняг, влязоха в стаята, където свещеникът вечеряше с прислугата си.

Гюнюлф попита изплашен дали в „Хюсабю“ не се е случило някакво нещастие, но Кристин го успокои. Ерлен отишъл да гостува в Гелмин, но тя не го придружила, защото се чувствала много изтощена.

Гюнюлф се замисли: Кристин и Орм бяха яздили през целия път до града. Конете им бяха капнали от умора. Накрая животните сигурно са положили неимоверни усилия, за да си проправят път през снежните преспи. Свещеникът помоли двете жени в дома си — жената, която го бе отгледала, и нейната сестра — да помогнат на Кристин да се преоблече в сухи дрехи, а самият той се погрижи за племенника си.

— Кристин май е болна — сподели му опасенията си Орм. — Казах и на татко, но той се ядоса.

Момчето разказа, че напоследък мащехата му не била на себе си. То не проумявало каква е причината. Орм не си спомняше чия е идеята за това пътуване, но Кристин изпитвала силен копнеж да посети катедралата с мощите на свети Улав в Нидарус и Орм се съгласил да я придружи някой ден. Вчера, веднага след като Ерлен заминал, Кристин пожелала да тръгват незабавно. Независимо от признаците за лошо време Орм не й се противопоставил, защото погледът й не му се понравил.

Кристин се върна в стаята и Гюнюлф разбра какво има предвид момчето. В черната рокля на Ингрид тя изглеждаше плашещо изпосталяла с това бледо като платно лице, с хлътналите дълбоко в орбитите очи, под които тъмнееха синкави сенки. Погледът й беше странно мрачен.

Гюнюлф не беше виждал снаха си от три месеца. Тогава гостува в „Хюсабю“ за празненството по случай раждането на второто дете на Ерлен и Кристин. Майката изглеждаше здрава, натъкмена в празнични одежди в леглото. Каза, че се чувствала добре, раждането минало леко. Гюнюлф не прие решението на Рагнфрид Иваршдатер и Ерлен да дадат детето да го гледа друга жена. Кристин плачеше и ги заклинаше да й оставят Бьоргюлф — искала да го храни от гръдта си. Вторият син на младото семейство кръстиха на бащата на Лавранс.

Свещеникът попита първо за Бьоргюлф, защото знаеше, че Кристин не харесва кърмачката, на която го повериха. Но този път тя похвали Фрида: детето се чувствало отлично, а кърмачката го обичала и го гледала много по-добре, отколкото очаквали.

— А Никулаус? — поинтересува се чичото. — И той ли е здрав и читав?

По лицето на майката се разля усмивка. Нокве се разхубавявал с всеки изминал ден. Не говорел много, но надраснал връстниците си във всички отношения и бил доста едър за възрастта си. Хората не можели да повярват, че е само на две години. И Гюна смятала така…

След краткото оживление Кристин отново помръкна. Магистър Гюнюлф наблюдаваше снаха си и племенника си, седнали от двете му страни. Изглеждаха съсипани от умора и много тъжни. Сърцето му се свиваше да ги гледа такива.

Орм открай време му се струваше потиснат. Вече петнайсетгодишен, младежът притежаваше рядка красота, за жалост засенчвана от колебливата му и нерешителна природа. На ръст Орм не отстъпваше на баща си, но по телосложение беше твърде слаб и тесногръд. Приличаше на Ерлен и в лице, но очите му бяха много по-тъмни, а устата под едва наболата брада — малка и нерешителна, неизменно затворена и обрамчена от скръбни бръчици. Дори тънкият, смугъл врат на Орм, подаващ се изпод черната му къдрава коса, докато той се хранеше леко наведен напред, навяваше необяснима печал.

Кристин седеше за първи път заедно с девера си на трапезата в дома му. Миналата година с Ерлен ходиха на пролетния тинг в града и отседнаха в тази къща на Гюнюлф, наследена от баща му. Тогава обаче свещеникът пребиваваше в дома на канониците, понеже заместваше едного от тях. Сега магистър Гюнюлф, в качеството си на енорийски свещеник на Стайне, държеше на служба и дякон да му помага, защото оглавяваше и писмената работа в църквите в архиепископията по време на боледуването на ръководителя на църковния хор, Айрик Финсьон. Вече живееше в имението си.