Сигрид Унсет - Стопанка

— Благата, спечелени незаконно, няма да бъдат наследени от внуците — напомни Лавранс Бьоргюлфсьон. — Не си ли я чувал тази приказка, Ерлен?

— Чувал съм я, разбира се! — разсмя се гръмогласно Ерлен. — Но не съм забелязал да става така…

— Ерлен — обади се Ерлинг Видкюнсьон, — малцина са родени да бъдат господари, но всички сме родени да слугуваме. Най-правилното поведение на господаря е да слугува на слугите си.

Ерлен сплете ръце на тила си и се протегна с усмивка.

— Не съм се сещал за това. Моите арендатори май няма за какво да ми благодарят в това отношение. И въпреки всичко, колкото и да е странно, те ме харесват — той потърка гальовно буза о черното коте на Кристин, което скочи върху раменете му, замърка, преви гръб и започна да обикаля около врата му. — Но съпругата ми е безкрайно услужлива стопанка. Може и да не ви се вярва, защото масата е отрупана с празни кани и чаши, Кристин!

Орм, който досега мълчаливо следеше разговора между мъжете, веднага се изправи и излезе.

— Стопанката се отегчи от приказките ни и й се доспа — усмихна се Хафтур. — Вината е ваша. Защо не ми позволихте да си поговоря с нея на спокойствие? Умея да общувам с жени.

— Разговорът ни сигурно ви се е сторил нескончаем, стопанке — извини се Ерлинг.

— Не успях да разбера всичко, за което говорихте тази вечер, господине — усмихна се Кристин, — но го запомних добре и ще го обмисля, когато ми се удаде удобен случай.

Орм се върна с няколко слугини. Те донесоха още напитки, а момчето започна да налива бира и вино на гостите. Лавранс наблюдаваше тъжно красивото дете. Опита се по-рано да го заговори, но момчето не беше приказливо въпреки красивата си благородна осанка.

Една от слугините обади шепнешком на Кристин, че Нокве се събудил в малката къща и пищял пронизително. Стопанката пожела на всички лека нощ и излезе с прислужниците си.

Мъжете отново започнаха да пият. От време на време Ерлинг и Лавранс се споглеждаха.

— Ерлен, исках да ти говоря по една работа — рече най-сетне Ерлинг. — От фиорда и Мьоре свикват войници. На север хората се опасяват, че руснаците ще се върнат на лято с удвоени сили и нашите няма да се справят сами с тях. Това е първата ни изгода от спогодбата ни с Швеция. Не е справедливо обаче само жителите на Холугалан да й се радват. Арне Явалсьон вече е твърде стар и немощен. Обсъждаше се възможността да назначим теб за предводител на селските кораби от тази страна на фиорда. Как ти се струва?

— Как ми се струва ли? — плесна с ръце Ерлен, а лицето му грейна.

— Не се очаква да се съберат много войници — тихо отбеляза Ерлинг, — но по този въпрос ще трябва да се осведомиш от висшите кралски служители. Името ти е известно из страната. На съвещателната среща се говореше, че вероятно ти ще успееш да постигнеш някакъв успех в това начинание. Мнозина помнят още достойната ти служба при граф Якоб. Лично аз си спомням как го чух да казва на крал Хокон колко неразумно е постъпил, като се е отнесъл толкова сурово към способен млад паж; според графа ти си създаден да бъдеш опора на краля си.

Ерлен щракна с пръсти:

— Но ти едва ли ще станеш крал на Норвегия, Ерлинг Видкюнсьон! Такива планове ли кроите? — разсмя се той. — Да направите Ерлинг крал?

— Не, Ерлен, нима не разбираш? Сега говоря сериозно — нетърпеливо отвърна Ерлинг.

— Бог да ми е на помощ, ако преди малко си се шегувал. Аз си мислех, че цяла вечер говориш сериозно. Кажи ми всичко по въпроса, сроднико.

Ерлен отиде в малката къща и завари Кристин заспала с детето в обятията си. Той запали борова главня от огнището и ги освети за малко.

Кристин беше много красива, детето — също. На майката винаги й се доспиваше рано, а щом легнеше и гушнеше Нокве, и двамата заспиваха начаса. Ерлен се засмя и хвърли дървото в огъня. Съблече се бавно.

Звучеше хубаво — да замине на север с „Маргигрен“ и три-четири кораба за охрана заедно с Хафтур Граут и още три кораба от Холугалан. Хафтур обаче нямаше опит и Ерлен щеше да му дава нареждания и на практика да се разпорежда еднолично. Все пак Хафтур не му се струваше пасивен или страхлив. Ерлен се протегна и се усмихна в мрака. Възнамеряваше да събере хора от околността на Мьоре, но и тук, и в Биргси, гъмжеше от смели, яки мъже. Ерлен щеше да избере най-добрите сред тях.

Ерлен бе женен малко повече от година. И какво видя от брака си? Раждане на дете, разкаяние и пост, а сега детето беше винаги на първо място, ден и нощ. Кристин пак си беше същата хубавица. Само да можеше да я накара да забрави за малко приказките на свещениците и лакомото кърмаче.