Сигрид Унсет - Стопанка

— Лавранс е казал подобно нещо! — слиса се Ерлен. — За първи път чувам той да се намесва в чужди дела, които не засягат пряко неговите имоти или собствеността на неговите приятели.

— Той се намесва много рядко, но по време на този тинг разбрах едно: когато Лавранс Бьоргюлфсьон заеме позиция по определен въпрос, всички се вслушват в думите му, защото той не говори, без да има задълбочени познания по случая и без да изложи неопровержими аргументи. Лавранс явно води кореспонденция с роднините си в Швеция. Рамборг, неговата майка, и дядото на Ернгисле са деца на двама братя. Лавранс има много близки в Швеция. Макар и тъстът ти да е доста мълчалив, той притежава значително влияние над хората из селата до „Йорун“. Просто не се възползва често от позициите си.

— Е, ясно ми е защо си подновил приятелството си с него, Ерлинг — засмя се Ерлен. — Чудех се как така сте станали големи дружки с него.

— Какво чудно има? — отвърна ядосано Ерлинг. — За мен би било учудващо човек да не иска да нарече Лавранс от „Йорун“ свой приятел. Сроднико, за теб е по-полезно да слушаш него, а не Мюнан.

— Мюнан ми е като по-голям брат от деня, когато напуснах дома си — малко сопнато отвърна Ерлен. — Не ме е предавал в беда. Ако сега той е загазил…

— Мюнан ще се оправи — спокойно го прекъсна Ерлинг Видкюнсьон. — Той носеше писма, написани и подпечатани с печата на кралство Норвегия. Това е незаконно, но не е негово дело. Има и още. Мюнан удостовери с личния си печат женитбата на госпожица Евфемия, но този факт не може да се разбули, освен ако не засегнем темата за… Честно казано, Ерлен, смятам, че Мюнан ще се справи и без твоята помощ, но ти рискуваш да пострадаш…

— Искате да свалите от власт кралица Ингебьорг, доколкото разбирам. Обещал съм на моята сродница да й служа и тук, и извън пределите на родината.

— Аз също — откликна Ерлинг. — И смятам да удържа на думата си. Всеки норвежец, служил предано и с любов на нашия господар и роднина крал Хокон, споделя същото мнение, но сега за кралицата е най-добре да се раздели със съветниците, които водят нея — младата жена — и невръстния й син към сигурна гибел.

— Нима допускаш, че ще успеят да изгонят съветниците? — глухо попита Ерлен.

— Да — категорично заяви Ерлинг Видкюнсьон. — Да, така смятам. И вероятно всички, които отказват да дадат ухо на злонамерени и празни приказки, ще се съгласят с мен — вдигна рамене той. — А това е последното, което ние, сродниците на кралицата, трябва да правим.

Слугиня вдигна капака на пода и попита дали е удобно да поднесат вечерята в голямото помещение.

Докато вечеряха, разговорът внезапно се отклони към важните за страната събития. Кристин забеляза, че баща й и Ерлинг се въздържат от коментари. Съобщиха за купени невести, за смъртни случаи, спорове за наследство и имотни сделки сред роднини и познати. Кристин се разтревожи, без да знае защо. Предусещаше, че двамата мъже са дошли при Ерлен с някакъв замисъл. Макар и да не искаше да си признае, Кристин познаваше съпруга си и беше наясно, че колкото и да е своенравен Ерлен, човек лесно би го убедил в нещо, ако пипа с твърда ръка в кадифена ръкавица, както гласи известната поговорка.

След като се нахраниха, мъжете се преместиха до огнището и си пийнаха бира. Кристин се настани на пейката, взе гергефа и се захвана с ръкоделието си. Дойде Хафтур Граут, сложи възглавница върху пода и приседна до нозете на стопанката. С цитрата на Ерлен на коляно, той подрънкваше по струните и бъбреше безспир. Хафтур беше съвсем млад, с руса, къдрава коса и изящни черти на лицето, ала целият обсипан с лунички. Кристин забеляза, че младежът е прекалено разговорлив. Наскоро се бе оженил за богата невеста, но скучаеше у дома и затова искаше да отиде на съвещанието на придворната свита.

— Но е разбираемо Ерлен Никулаусьон да иска да си остане у дома — рече той и отпусна глава в скута на Кристин.

Тя се поотдръпна, засмя се и сподели, че доколкото знаела, съпругът й възнамерявал да пътува на юг.

— Нямам представа с каква цел — призна тя с невинно изражение. — Сега в страната се надигат много недоволни гласове и за една неука жена не е хубаво да разбира много-много от тези неща.

— Въпреки че именно глупостта на една жена е основната причина за случващото се — отвърна през смях Хафтур и се премести по-близо до Кристин. — Така поне твърдят Ерлен и Лавранс Бьоргюлфсьон. Иска ми се да проумея какво точно имат предвид. Нейно Височество Ингебьорг е добра, просто устроена жена. Вероятно и тя седи като вас, плете копринени нишки с белоснежните си пръсти и си мисли: би било твърде коравосърдечно да откажа малко помощ на верния пълководец на покойния си съпруг, та човекът да си стъпи на краката…