Сигрид Унсет - Стопанка

— Искаше ми се да видя нашата Кристин, най-дивната роза в Северната долина. Пък и очаквам моята роднина Рагнфрид да ми бъде благодарна, задето държа мъжа й под око по време на важните решения, които взема с такива умни и влиятелни мъже. Баща ти се занимава с много сериозни неща през зимата, Кристин, и няма време да скитосва като нас от къща на къща и да празнува Коледа до началото на постите. Досега години наред си седяхме мирно и кротко всеки в своето имение и се грижехме за своите си дела. Сега Лавранс иска да събере всички читави мъже от долините и да ни поведе към Осло посред най-лютата зима. Ще съветваме управляващите как да опазим кралските интереси. Според Лавранс регентите на бедното, непълнолетно дете не си изпълняват съвестно задълженията…

По лицето на Ерлинг се изписа леко смущение. Ерлен повдигна вежди.

— И вие ли участвате в голямата среща на кралските приближени, татко?

— Не, не — поклати глава Лавранс. — Отивам на срещата, както и всички останали поданици от долината, защото ни привикаха.

Но Смид Гюдлайксьон продължи. Лавранс го убедил да тръгне с него, убедил и Херщайн от „Крюке“, Трун Йеслинг и Гюторм Снайс и кого ли още не…

— Ама у вас нямате ли обичая да каните вътре гостите си? — попита шеговито Лавранс. — Сега ще преценим дали Кристин се е научила да вари хубава бира като майка си.

Ерлен изглеждаше умислен, а Кристин остана дълбоко озадачена.

— За какво става дума, татко? — попита след малко Кристин, когато Лавранс я последва в малката къща, където занесе детето заради гостите.

Лавранс люлееше внука си на колене. Нокве, вече на десет месеца, порасна много и се разхубави. По Коледа вече му облякоха туника и му обуха чорапи.

— Татко, досега не съм забелязала да си се намесвал в подобни правни спорове — призна Кристин. — Винаги си твърдял, че по въпросите, свързани със земя, отбрана и поданици думата трябва да имат кралят и приближените му. Според Ерлен големците на юг започват офанзива, за да отнемат властта от ръцете на кралица Ингебьорг 14 14 Кралица Ингебьорг Хоконсдатер (1301–1361) управлявала страната, защото синът й, престолонаследникът Магнюс, бил едва тригодишен, когато го обявяват за крал на Норвегия и Швеция. — Бел.прев. и да отстранят нейните съветници, назначени от баща й; да заграбят власт, каквато са имали през детството на крал Хокон и брат му. Но нали и преди си споменавал, че подобно узурпиране би разклатило устоите на кралството…

Лавранс я помоли шепнешком да отпрати детегледачката. Щом останаха насаме, той попита:

— Ерлен откъде разполага с подобни сведения? От Мюнан ли?

— Орм донесе писмо от Мюнан, когато се прибра през есента — обясни Кристин, но премълча, че се наложи да му прочете посланието, защото Ерлен не умееше да разбира писано слово.

В писмото Мюнан се оплаквал от положението в Норвегия. Всеки мъж, който разполагал със собствен герб, имал дързостта да се смята за по-вещ по управленските въпроси от приближените на покойния крал Хокон. Мнозина имали самочувствието, че знаят по-добре от неговата височайша майка, кралицата, как трябва да постъпи младият крал. Мюнан предупреждаваше Ерлен да се готви за пътуване до Хамар, ако норвежките аристократи решат да последват примера на онези от шведския град Скара и се опълчат на Ингебьорг и на старите и изпитани съветници. Случело ли се нещо, предвещаващо опасност за кралицата, нейните роднини щели да се намесят.

— А в това писмо случайно да е споменал, че аз съм един от мъжете, противопоставили се открито на незаконното свикване на войници, което Мюнан организира повсеместно из долината в името на нашия крал? — попита Лавранс и побутна с пръст пухкавата брадичка на Нокве.

— Ти! — възкликна Кристин. — Срещал ли си се с Мюнан Бордшон през есента?

— Да — кимна Лавранс. — Така и не постигнахме единодушие.

— А говорихте ли за мен? — побърза да попита тя.

— Не, милинката ми — засмя се бащата. — Не се сещам да сме те споменавали в разговорите си. Да не би Ерлен да се готви да пътува на юг при Мюнан Бордшон?

— Май да — отвърна Кристин. — Наскоро отец Айлив състави писмо за Ерлен, а и той спомена, че скоро ще потегля на юг.

Лавранс помълча, загледан в детето, което пипаше дръжката на кинжала му и се мъчеше да захапе планинския кристал върху нея.

— Наистина ли искат да отнемат властта на Ингебьорг? — попита Кристин.

— Кралицата е на твоите години — отвърна бащата, а леката усмивка не слизаше от лицето му. — Никой не желае да отнеме на майката на краля честта и властта, която й е отредена. Но архиепископът и неколцина приятели и роднини на покойния крал свикаха съвещание, за да преценим как най-успешно да защитим и нейната слава, и интересите на поданиците.