Сигрид Унсет - Стопанка

— Явно не си дошъл в „Хюсабю“ само за да видиш Нокве и мен, татко — промълви Кристин.

— Така е, предвидил съм и други неща — засмя се Лавранс. — А на теб те май никак не ти се нравят.

Погали лицето й. Когато Кристин беше малка и той й се караше или я дразнеше, винаги след това я милваше по същия начин.

През това време Ерлинг и Ерлен се намираха в рицарската къща — висока като кула голяма постройка на три етажа в североизточната част на двора, непосредствено до портата. На най-горния етаж се помещаваше стая с процепи за стрелба. Там криеха всички оръжия, които не използваха ежедневно в „Хюсабю“. Тази къща беше дело на крал Скюле.

Ерлинг и Ерлен наметнаха кожусите, защото в стаята беше кучи студ. Гостът обикаляше и разглеждаше богатата сбирка от красиви оръжия и доспехи, останали на Ерлен в наследство от дядо му по майчина линия, Гауте Ерленсьон.

Ерлинг Видкюнсьон, дребен на ръст, леко пълничък, се движеше пъргаво и плавно. Не можеше да се нарече красавец въпреки правилните си черти, но рижата му коса, белите му ресници и вежди, и светлосините му очи му придаваха чар. Хората смятаха Ерлинг за хубав мъж, но това вероятно се дължеше на всеизвестния факт, че е най-богатият рицар в Норвегия. По природа Ерлинг беше кротък и подкупващ с мълчанието си. Славата си на най-умния мъж в страната той дължеше не на изключителната си интелигентност, ерудиция и начетеност, а на способността си да се вслушва в думите на хората. Ерлинг беше връстник на Ерлен Никулаусьон, а и ги свързваше роднинска връзка, макар и доста далечна. Познаваха се от цяла вечност, но между тях не възникна близко приятелство.

Седнал върху сандък, Ерлен разказваше за кораба, който поръчал през лятото. Вътре имало шестнайсет места и според собственика щял да бъде изключително бърз и лесен за управление плавателен съд. Повикал двама майстори на кораби от север и лично участвал в строителните работи редом с тях.

— Корабите са сред малкото неща, от които разбирам, Ерлинг. Очаква ни прелестна гледка, когато „Маргигрен“ 15 15 Маргигрен — Повелителка на морето. — Бел.прев. започне да пори вълните.

— Маргигрен — ама че зловещо езическо име си му избрал, родственико — позасмя се Ерлинг. — Да не възнамеряваш да плаваш с него на юг?

— И ти ли си набожен като жена ми? И тя казва, че името е езическо. Корабът никак не й харесва, но тя нали е от северна Норвегия, не понася морето.

— Съпругата ти изглежда смирена, красива и очарователна — учтиво отбеляза Ерлинг. — Както се очаква от жена, потомка на род като нейния.

— Да — засмя се Ерлен. — Не минава ден, без да отиде на служба. Отец Айлив, нашият свещеник, ни чете на глас религиозни книги. Това, наред с бирата и хубавата храна, е любимото ми занимание. У дома идват бедняци, за да дирят помощ и съвети от Кристин. Така, като ги гледам, биха й целунали крайчето на дрехата. Вече не зная кои хора са от моите. Жена ми прилича на онези светици от житията, които крал Хокон ни караше под заплаха да слушаме, докато бяхме придворни пажове. Спомняш ли си? Нещата в „Хюсабю“ много се промениха от последния път, когато ми гостува, Ерлинг — обясни той, а след малко добави: — Тогава впрочем се изненадах от посещението ти.

— Спомена за времето, когато бяхме пажове — подхвана Ерлинг Видкюнсьон с чаровна усмивка. — Нали бяхме приятели? Тогава всички очаквахме, че ти ще стигнеш далеч, Ерлен.

— Да, и аз така си мислех — засмя се в отговор Ерлен.

— Не искаш ли да тръгнеш с мен на юг?

— Имах намерение да се придържам към утъпкания път — отвърна Ерлен.

— Ще ти бъде трудно да минаваш през планината зимно време. Би било много хубаво, ако се присъединиш към мен и Хафтур.

— Вече обещах да пътувам с друг.

— Да, да, сигурно ще тръгнеш с тъста си. И това е добър избор.

— Не, почти не познавам тези хора от долината, с които той язди. Отивам другаде: обещах на Мюнан да се отбия в Станге.

— По-добре си спести усилието да го търсиш там — посъветва го Ерлинг. — Слезе до именията си на остров Хисинг и щял да остане там известно време. Отдавна ли не сте се виждали?

— От Архангеловден. Тогава ми изпрати писмо от „Рингабю“.

— Нали научи какво се случи в долината през есента? — попита Ерлинг. — Не си ли? Мюнан тръгна лично да обикаля местните управители около поречието на Мьос и из долината. Носеше писмени заповеди към селяните за пълна мобилизация с храна и коне. Всеки шестима селяни трябвало да тръгнат с един кон, а големците били задължени да изпратят коне, но им позволявали да си останат у дома. Нима не си разбрал? Северняците отказаха да платят подобен данък, когато Мюнан последва Айрик Топ на тинга във Воге. Лавранс Бьоргюлфсьон се нагърби с възраженията. Предизвика Айрик да събере неплатените данъци по законен ред, ако има такива, но изрази мнение, че е нечувано безочие спрямо народа Мюнан да иска селяните да се отзоват, за да помогнат на датчанин във враждата му с датския крал. Ако норвежкият крал поискал съдействие от верните си приближени, всички начаса щели да се явят пред него с оръжие, коне и въоръжени слуги, но Лавранс отказа да изпрати дори козел с конопена юзда, ако кралят не го повика във войската. Ерлен, ама наистина ли не си чул за тези събития? Според Смид Гюдлайксьон Лавранс обещал на селяните си при необходимост да им издейства да ги освободят от военна повинност.