Сигрид Унсет - Стопанка

Към тях се приближи Ерлен и седна до съпругата си. Хафтур се видя принуден да се отмести.

— Жените в хановете започват да дрънкат невъобразими щуротии, щом мъжете им са толкова глупави да ги вземат със себе си на съвещание.

— В моя край има една приказка: ако има дим, значи има огън — отбеляза Хафтур.

— И при нас я има тази приказка — обади се Лавранс, който се приближи заедно с Ерлинг. — Но аз се подведох по нея, Хафтур, когато през зимата понечих да си запаля светилника с прясна конска фъшкия.

Лавранс приседна на ръба на масата, а Ерлинг тутакси се втурна да му донесе чашата. Подаде му я учтиво и седна на пейката.

— Не ми се струва логично вие на север в областта Холугалан да прецените доколко Ингебьорг и съветниците й са наясно с плановете и начинанията на датчаните — отбеляза Ерлен. — Изглежда ми, че сте постъпили недалновидно, като сте се възпротивили на кралските искания за помощ. Кнют — какво лошо има да споменем името му, щом всички говорим за него — няма да се остави да го хванат неподготвен. Вие седите твърде далеч от димящите тенджери, та да помиришете какво ври вътре.

По-добре обмислете нещата предварително, отколкото след дъжд — качулка.

— Да — съгласи се Ерлинг, — човек си помислил, че ни готвят храната в съседното имение. Ние, норвежците, сме се превърнали в храненици. Дават ни от кашата, която са надробили в Швеция. Ако си гладен — яж! Това според мен стана в резултат от грешката, допусната от крал Хокон. Той все едно премести готварницата в покрайнините на стопанството, като направи Осло най-важния град в страната. Ако пожелаем да продължим със сравненията, преди Осло беше в средата на двора. Сега Бьоргвин 16 16 Бьоргвин — старото име на Берген. — Бел.прев. и Нидарус са средоточия на властта, но там архиепископът и клирът управляват на своя глава. Ти как мислиш, Ерлен? Нали си израснал и си се утвърдил като виден стопанин в Тронхайм?

— В името на пролятата от Спасителя кръв, Ерлинг, нима искате да донесете у дома кашата и да я сложите да къкри над правилното огнище?

— Да — отвърна Хафтур. — Твърде дълго време се примирявахме да миришем загоряла каша и да сърбаме студено зеле.

Лавранс се намеси:

— Ерлен, виж сега. Нямаше да се наема да ставам говорител на селяните от родния ми край, ако не бях получил писма от моя роднина Ернгисле в защита на каузата ми. Разбрах, че никой не възнамерява да слага край на мира и сговора между страните, нито да сваля законните управници, били то в Дания, или у нас.

— Ако знаете кой управлява в Дания в момента, татко, значи знаете повече от всеки друг — отбеляза Ерлен.

— Зная едно: има един мъж, когото никой не желае да види на трона нито в Швеция, нито в Дания. Това беше целта на начинанията в Скара през лятото, това е и целта на срещата, която организираме в Осло: да стане ясно на всички, които още не са го проумели, че всички разумни хора са единодушни по този въпрос.

Вече бяха пийнали доста и гласовете ставаха все по-гръмки. Само Смид Гюдлайксьон клюмаше, задрямал на стола до огнището. Ерлен се провикна:

— Толкова сте разумни, че дори лукавият няма да ви измами. С право се боите от Кнют Порше. Не разбирате, добри ми господа, но той не е от хората, които ще се задоволят да си седят мирно и тихо, да гледат как дните се нижат един подир друг, а тревата расте, където дал Господ. Иска ми се да се срещна отново с този рицар. Запознах се с него, докато бях в Халанд. Нямам нищо против да вляза в ролята на Кнют Порше.

— На твое място не бих изрекъл подобни думи пред съпругата си — отбеляза Хафтур Граут.

Ерлинг Видкюнсьон, вече понапил се, се мъчеше да се държи на положение, но не издържа:

— Ей, ти — избухна той в неистов смях, — ей, Ерлен, ама какви ги дрънкаш!

Ерлинг го тупна по рамото, превивайки се от смях.

— Не си прав, Ерлен — грубо подхвана Лавранс, — Кнют Порше притежава други качества. За неговите амбиции не стига да задиряш фусти. Ако той беше само лисицата сред гъските, ние, норвежките големци, нямаше да си правим труда да се втурнем вкупом, за да го спираме, пък ако ще и гъската да е самата кралица. Кнют наистина примамва хората да вършат глупости, но неговите привидни лудории имат скрит замисъл. Той си е поставил цел и бъдете сигурни, че няма да я изгуби от поглед.

Разговорът секна. Ерлен подхвана с лукаво пламъче в очите:

— Иска ми се Кнют да е норвежец.

Останалите събеседници помълчаха. Ерлинг отпи от чашата си и изкоментира: