Сигрид Унсет - Стопанка

Вечеряха в доста необичайна според Кристин стая. В средата на стената под източния фронтон на дървената къща Гюнюлф бе поръчал да иззидат голяма камина по подобие на каквито бе видял в южните страни. Огънят гореше сред подпори от ковано желязо. Срещу масата, разположена по протежението на по-дългата стена, стояха пейки с подложки за писане. Пред икона на Светата Дева гореше лампа от жълт метал, а до нея имаше поставки с книги.

Кристин не се чувстваше уютно в тази стая. Изпита отчуждение от девера си, седнал срещу нея със своите клирици и ратаи, които по някакъв странен начин също приличаха на свещеници. На трапезата имаше и неколцина бедняци — все възрастни хора, само едно младо момче. Празните му очни ябълки бяха покрити с тънки като мембрана червени клепачи. На пейката на жените, редом с двете възрастни стопанки, седеше и девойка с двегодишно дете в скута. Тя ядеше лакомо кисело мляко и тъпчеше детето, та бузите му щяха да се пръснат.

По принцип всички свещеници от катедралата с мощите на свети Улав хранеха сиромаси, но според мълвата в дома на Гюнюлф Никулаусьон идвали малцина просяци, макар че — или по-скоро защото — той ги настанявал на пейката до себе си и се отнасял към всеки бедняк като към знатен гост. Позволявал им да ядат от паницата му и да пият бира от бурето му. Затова го посещавали, когато имали нужда от питателна вечеря, но по-често се отбивали при другите свещеници, където им давали да хапнат малко каша и да сръбнат разредена бира в готварницата.

Веднага след като дяконът прочете благодарствената молитва след храна, бедняците пожелаха да си вървят. Гюнюлф отдели време да каже блага дума на всеки, да ги попита дали искат да пренощуват в дома му, дали имат нужда от нещо друго. Свещеникът настоя девойката с детето да остане и да не разнася малкото нощно време, но тя промърмори някакво извинение и побърза да си тръгне. После Гюнюлф помоли един слуга да се погрижи за слепия Арнстайн, да му налее бира и да му намери удобно легло в къщата за гости. Гюнюлф облече връхната си дреха с качулка и се обърна към двамата си роднини:

— Орм, Кристин, сигурно сте изморени и искате да си починете. Аудхил ще се погрижи за вас. Когато се прибера от църквата, вече ще сте заспали.

Кристин обаче настоя да тръгне с него.

— Нали затова съм дошла — рече тя и прикова отчаян поглед в Гюнюлф.

Ингрид й даде сухо палто и двамата с Орм се присъединиха към малката процесия, тръгваща от дома на свещеника.

В черното нощно небе камбаните биеха сякаш точно над главите им. До църквата нямаха много път. Крачеха в дълбокия, натрупал сняг. Времето вече утихна. Из въздуха се носеха самотни снежинки и блещукаха слабо в мрака.

Пребита от умора, Кристин се облегна на близката колона, но камъкът смрази кръвта в жилите й. Застанала в тъмната църква, тя се вторачи към светлината на хоровата част. Не виждаше къде се намира Гюнюлф, но той със сигурност стоеше сред свещениците със свещ до книгата си. Не, няма как да говори с него…

Тази вечер й се струваше, че за нея никъде няма спасение. У дома отец Айлив я мъмреше, задето приема толкова тежко ежедневните си грехове. Според свещеника такова поведение говорело за високомерие. От нея се искало единствено да се моли усърдно и да върши добри дела — тогава нямало да й остава време да си блъска главата над подобни дреболии.

— Дяволът е достатъчно хитър, за да разбере, че душата ти му се изплъзва. Накрая ще се откаже да те изкушава.

Кристин се заслуша в многогласието и се сети за църквата на монахините в Осло. Там нейният слаб, беден глас се смесваше с техните гласове в благодарствената песен, отправена към Бог. А долу, сред миряните, стоеше Ерлен със закопчана до брадичката пелерина. Двамата мислеха само как да поговорят тайно от присъстващите.

Тази животинска, изгаряща страст не й се струваше толкова ужасен грях. Тогава и двамата не бяха женени и случилото се помежду им беше съвсем нормално. По-скоро престъпваше границите на общоприетото. Ерлен се опитваше да тегли чертата след досегашния си живот, изпълнен с непростими прегрешения, и тя се надяваше, че като му повери живота, честта и щастието си, той по-лесно ще се освободи от старото бреме.

Последния път, когато коленичи в тази църква, Кристин осъзна с кристална яснота, че всички тези мисли са били само опит да заблуди Господ с лъжи и хитрини. Двамата с Ерлен не нарушиха всички Божии заповеди и не сториха всички грехове не защото бяха добродетелни, а защото извадиха късмет. Ако Кристин беше омъжена за другиго, когато срещна Ерлен, нямаше да я е грижа за душевното здраве и честта на съпруга й. Щеше да постъпи досущ като онази, другата, чиито действия осъждаше толкова безмилостно. Сега Кристин осъзнаваше: в безумието и отчаянието си по онова време не съществуваше изкушение, на което не би се подала. Тогава тя усещаше как любовта й калява волята й и я превръща в остър като бръснач нож, готов да пререже всички връзки към роднините, християнството и честта. В съзнанието й нямаше място за нищо друго, освен за изгарящия копнеж по Ерлен. Бленуваше да го види, да бъде близо до него, да разтвори устните си за пламтящата му уста и прегръдката си за греховната сладост, на която той я научи.