Сигрид Унсет - Стопанка

Младата майка продължи да живее в малката къща заедно с детето дори и след като ходи в църквата да й прочетат очистителна молитва. Денят, когато отец Айлив я въведе в божия храм, се превърна в тежко преживяване за нея. Свещеникът не посмя да й даде причастие. Тя му се изповяда, но той я посъветва да търси опрощение при епископа, задето има вина за злощастната смърт на друго човешко същество. В онова утро, когато Кристин довери на Гюнюлф душевните си терзания, той също й заръча да потърси опрощение за греховете си веднага след като животът й е извън опасност. Оздравее ли, тя трябва да спази обещанието си към свети Улав. Светецът се застъпи пред Бог за здравето и живота на сина й. Нокве се роди и го кръстиха. Затова сега майката бе длъжна да извърви боса пътя до гроба на светеца и да положи там златния си венец — моминското украшение, символ на девствеността, което тя не опази и носи незаслужено. Гюнюлф я посъветва да се подготви за пътуването, като поживее в самота, отдаде се на молитви, четене, размисъл и умерен пост заради здравето на кърмачето.

Вечерта, когато седеше печална след очистителната молитва, Гюнюлф влезе при нея и й донесе молитвена броеница. Обясни й, че в чужбина не само монасите и свещениците използвали броеници като израз на непрестанна молитва. Броеницата, извънредно красива, се състоеше от два вида мъниста: едните — изработени от жълто дърво, донесено от Индия. От тях се разнасяше сладко и ефирно благоухание, което напомняше какво представлява добрата молитва: жертва на сърцето и копнеж на грешника да се научи да живее богоугодно. Другите бяха от кехлибар и злато, а кръстът — от красив емайл.

Когато се разминаваха из двора, Ерлен се заглеждаше след младата си съпруга, изпълнен с копнеж. Никога не беше я виждал толкова красива: висока и стройна в семплата си, кафява като хумус рокля от небоядисано сукно. Грубата ленена забрадка покриваше косите, шията и раменете й и още повече подчертаваше колко ослепителна е станала кожата й. Лъчите на пролетното слънце падаха върху лицето й и сякаш светлината се процеждаше през плътта й, защото тя цялата сияеше. Очите и устните й придобиха прозрачност. Когато Ерлен слизаше в малката къща да види детето, тя свеждаше големите си бели клепачи, за да не срещне погледа му. Струваше му се много стеснителна и крехка — направо не смееше да докосне ръката й дори с пръст. Ако кърмеше Нокве, Кристин закриваше с края на забрадката си малкото оголена плът. Ерлен си мислеше, че съпругата му се превръща в ангел небесен.

Малко ядосано се шегуваше с положението си пред тъста и брат си, когато вечер тримата оставаха в голямото помещение. „Хюсабю“ се е превърнало в капитул 8 8 Капитул — колегия от духовници при епископска катедрала в католическа църква. — Бел.прев. , подмяташе Ерлен. Гюнюлф и отец Айлив били свещеници, а тъстът му можел да се сметне почти за божи човек. Както били тръгнали нещата, скоро и Ерлен щял да споделя съдбата им и свещениците да станат трима. Мъжете посрещаха шегите му със смях.

Тази пролет Ерлен Никулаусьон взе много присърце грижите за имота си. Поправиха всички огради, а портите вдигнаха навреме, за да пуснат животните на паша. Приключиха навреме с торенето, оранта и сеитбата, а Ерлен купи доста добитък. Около нова година му се наложи да заколи много говеда, но не сметна за голяма загуба, че се раздели със старите, измършавели животни. Стопанинът нареди на ратаите да горят смола и да лющят брезова кора, да стегнат господарската къща и да й поправят покрива. Такъв ред в „Хюсабю“ не бе въдворяван от времето на стария Никулаус. Хората знаеха, че Ерлен търси съвети и подкрепа от бащата на съпругата си. От време на време гостуваше на приятели и роднини из околните села, придружаван от Лавранс и Гюнюлф. Сега водеше със себе си само неколцина пъргави и сгодни слуги. Преди имаше навика да обикаля из селата с цяла свита от разпасани луди глави. Хорските приказки, предизвикани навремето от негодувание заради безчинствата на Ерлен Никулаусьон и пълната разруха в „Хюсабю“, утихнаха й се превърнаха в снизходителни шеги. Малко преди празника на свети Ботолв 9 9 В Норвегия празникът се чествал на 17 юни, защото съвпадал с деня, в който се откривали лагтинговете — съдилища с по-широки правомощия от тинговете. — Бел.прев. Лавранс Бьоргюлфсьон тръгна за Нидарус заедно с магистър Гюнюлф. Лавранс щеше да гостува на свещеника няколко дни, докато посети светилището и църквите в града, а после възнамеряваше да се прибере в „Йорун“. Сбогува се с дъщеря си и зет си, изпълнен с любов и привързаност.