Сигрид Унсет - Стопанка

— Така е — кимна зетят. — Но тогава не знаех, че някой ден прегрешението ми ще излезе на бял свят.

Лавранс се надигна.

— Да не би на сватбата да не си знаел за…

— Не — отвърна покрусен Ерлен. — Разбрах за това едва два месеца по-късно.

Лавранс го погледна леко учудено, но замълча. Ерлен продължи малко разколебано:

— Радвам се, че се съгласихте да дойдете в „Хюсабю“, татко. Цяла зима Кристин ходеше потисната из къщи. Не й се говореше с мен. Неведнъж съм си мислел: сигурно се чувства зле в новия си дом и с мен.

— Всички млади жени преживяват такива моменти — хладно и резервирано отвърна Лавранс. — Като оздравее, ще подновите добрите си отношения — додаде той и се усмихна малко подигравателно.

Ерлен се взираше в жарта. Осени го прозрение. Още от мига, когато съзря малкото зачервено лице върху бялото рамо на Кристин, той осъзна, че отношенията им никога няма да бъдат същите.

Лавранс влезе в малката къща при Кристин. Тя се надигна в леглото и протегна ръка към него. Прегърна го и се разрида. Плака толкова дълго, че Лавранс се изплаши.

Кристин се опита да поеме ежедневните си задължения в имението, но щом разбра, че Ерлен е тръгнал сам към долината и още не се е прибрал, се разтревожи и я хвана треска. Наложи се отново да пази леглото.

Личеше колко слаба е още Кристин. Плачеше за щяло и нещяло. Новият свещеник в имението, отец Айлив Серксьон, пристигна в „Хюсабю“ в отсъствието на Ерлен. Реши да влезе при стопанката и да й чете молитви, но тя плачеше за разни дреболии и накрая той се разколеба какво би й подействало добре.

Един ден Кристин изяви желание сама да повие сина си, та баща й да види какво красиво и добре сложено момче е родила. Нокве лежеше гол-голеничък между пелените и риташе завивката пред майка си.

— Какъв е този белег на гърдите му? — попита Лавранс.

Точно над сърцето на детето се виждаха няколко яркочервени петънца. Сякаш окървавена ръка бе докоснала Нокве. Самата Кристин се разстрои, когато забеляза белега за първи път, но се помъчи да се утеши.

— Сигурно е заради огъня. Хванах се за гърдите, когато видях как гори църквата ни.

Бащата потръпна. Нямаше представа откога Кристин е започнала да крие греховните си постъпки от него и какво още е премълчала. Не проумяваше и как е успяла. Собственото му дете…

— Май синът ми не ти харесва, татко — подхвърляше често Кристин, а Лавранс се засмиваше в отговор и се опитваше да я разубеди.

Той отрупа люлката и леглото на родилката с най-отбрани подаръци, но на Кристин й се струваше, че никой не оценява по достойнство качествата на сина й. Най-малко от всички Ерлен.

— Виж го, татко — молеше тя, — ето, сега се смее. Някога виждал ли си по-прелестно дете от Нокве?

Кристин не спираше да задава такива въпроси на баща си. Веднъж Лавранс й рече, дълбоко замислен:

— Ховар, брат ти, вторият ни син, беше невероятно красиво дете.

— Той ли живя най-дълго от братчетата ми? — немощно попита Кристин.

— Да, навърши две години. Недей да плачеш, мила Кристин, недей — помоли я тихо той.

Нито Лавранс, нито Гюнюлф Никулаусьон одобриха името на детето: Нокве. Кръщелното му име беше Никулаус. Ерлен обаче настояваше, че става дума за едно и също име. Гюнюлф не се съгласи: още в сагите от езическите времена имало мъже с такова име. Въпреки тези възражения Ерлен не искаше синът му да носи името на баща му, а и Кристин се обръщаше към детето с избраното от съпруга си име.

Според Кристин един-единствен човек в „Хюсабю“ оценяваше достойнствата на Нокве. Това бе новият свещеник, отец Айлив. Само той и майката на бебето разбираха що за прекрасно и обещаващо дете е Нокве.

Отец Айлив беше нисък, слабичък мъж с малък заоблен корем, който му придаваше леко смехотворен вид. Свещеникът притежаваше доста неугледна външност. Хората, говорили многократно с него, се затрудняваха да го познаят, защото лицето му беше твърде незапомнящо се. Косата и кожата му имаха цвета на червеникавожълт пясък, а кръглите му водно сини очи изглеждаше напълно плоски. По природа беше много мълчалив и нерешителен, но магистър Гюнюлф не се съмняваше, че Айлив би защитил всички научни степени, ако е по-предприемчив. Не блестеше с ерудиция, но го красяха целомъдрието, смирението и дълбоката му любов към Христа и Църквата.

Отец Айлив не произлизаше от благородническо семейство и макар да не беше много по-възрастен от Гюнюлф Никулаусьон, приличаше на старец. С Гюнюлф се познаваха още от времето, когато ходели заедно на училище в Нидарус. Магистърът винаги говореше с голяма любов за Айлив Серксьон. Ерлен нямаше високо мнение за новодошлия свещеник, но Айлив тутакси спечели доверието и обичта на Кристин.