Сигрид Унсет - Стопанка

Гюнюлф седна, сплете ръце около коляното си и се вторачи нейде над огряната от слънчеви лъчи околност, където малкото езеро блещукаше в синьо в долината.

— И сам би трябвало да го осъзнаваш, Ерлен. Навред около себе си сееш трънаци и коприва. Как не успя поне веднъж да обикнеш млада жена, без бодлите им да остържат кожата й до кръв?

— Когато бях с Елине, ти винаги ме подкрепяше, братко — тихо напомни Ерлен. — Никога няма да забравя помощта ти.

— Едва ли щях да го направя, ако знаех как ще постъпиш с нежна и красива девойка като Кристин, на възраст дете в сравнение с теб.

Ерлен замълча. Гюнюлф попита тихо:

— Когато сте се срещали в Осло, не се ли замисли какво ще стане с Кристин, ако забременее, докато живее в монашеската обител? Освен това е била сгодена за друг, а баща й се слави като горд и достопочтен мъж. Всичките й роднини произхождат от знатен род и не са навикнали да понасят срам.

— Замислих се, разбира се — извърна настрани глава Ерлен. — Мюнан ми обеща да се погрижи за нея и аз й казах да се обръща към него в случай на нужда.

— Мюнан! Нима си проявил неблагоразумието да споделяш с човек като него, че си отнел честта на Кристин?

— Мюнан не е толкова лош — възрази лаконично Ерлен.

— Значи си разчитал на помощта на съпругата му Катрин, защото едва ли си искал Мюнан да отведе Кристин в някое от именията си, където държи любовниците си…

Ерлен удари с юмрук по земята. Кокалчетата на ръката му се разкървавиха.

— Самият дявол има пръст в участта на мъж, чиято съпруга се изповядва на брат му!

— Не ми се е изповядвала — възрази Гюнюлф, — а и аз не съм неин духовен баща. Оплака ми се, обзета от неописуема тревога и страдание, а аз се помъчих да й помогна, да й дам съвет и да я утеша по най-подобаващия начин.

— Е — отметна назад глава Ерлен и погледна предизвикателно брат си. — И сам осъзнавам, че не е било никак редно да я викам при мен в хана на Брюнхил.

Свещеникът постоя безмълвно.

— В хана на Брюнхил Флюга ли?

— Да, нима Кристин не ти е споменала?

— На нея сигурно ще й е много тежко да злепостави така съпруга си в изповедта си. Според мен предпочита да умре, отколкото да признае за това.

След кратко мълчание Гюнюлф подхвана разпалено и гневно:

— Ако твърдиш, че си бил неин съпруг пред Бога и си я бранел и защитавал, деянието ти ми се струва още по-ужасно. Примамвал си я в горички и плевни, карал си я да прекрачва прага на всеизвестна развратница! А за капак на всичко си я завел и в дома на Бьорн Гюнаршон и Осхил…

— Недей да злословиш по адрес на леля Осхил — прошепна Ерлен.

— Преди и ти допускаше възможността леля да е причинила смъртта на свако заедно с онзи Бьорн.

— Все ми е едно — отвърна троснато Ерлен. — Обичам леля Осхил.

— Това вече ми стана ясно — кимна свещеникът. Устните му се разтеглиха в леко изкривена, подигравателна усмивка. — Щом си възнамерявал да я помолиш да забаламоса Лавранс Бьоргюлфсьон, след като отведеш дъщеря му. Явно смяташ, че си струва човек да плати скъпо, за да заслужи приятелството ти.

— Исусе Христе! — възкликна Ерлен и зарови лице в дланите си.

Свещеникът обаче не спираше:

— Видя ли колко силно душевно страдание изпитваше съпругата ти, когато трепереше от ужас пред неизповяданите си и неизлекувани грехове? Тогава очакваше да роди детето ти, а на вратата чукаше смъртта. Бедничката, самата тя е още дете, а е толкова нещастна…

— Зная, зная! — разтрепери се Ерлен. — Зная колко я измъчваше тази мисъл, докато траеха родилните мъки. За Бога, Гюнюлф, замълчи най-после, та аз съм твой брат!

Но свещеникът продължи без капка милост:

— Ако бях на твое място, ако не бях посветен в духовен сан и бях прелъстил млада девойка с добро сърце, щях поне да се отърва от другата си жена. Да ми прощава Господ за думите ми, но сигурно щях да постъпя с Елине така, както постъпи леля Осхил с първия си мъж, и да се обрека на вечни мъки в ада, но нямаше да допусна невинната ми любима да страда като Кристин.

— Имаш се за Божи човек — тихо рече Ерлен след кратка пауза. — Нима си толкова съвестен свещеник, че никога не си прегрешавал с жена?

Гюнюлф сведе очи, а по лицето му се разля гъста червенина.

— Нямаш право да ми задаваш такива въпроси, но въпреки това ще ти отговоря. Спасителят, който умря за нас на дървения кръст, знае колко силна потребност имам от милостта Му. Чуй ме добре, Ерлен. Дори ако по цялата земя Бог няма нито един чист и неопетнен слуга и ако в свещения Му храм няма и един свещеник, по-предан и по-достоен от мен, жалкия предател, Божиите повели и закони пак ще се проповядват именно в този храм. Словата му няма как да се опорочат от устата на покварен свещеник, но непристойните брътвежи са в състояние да изгорят и унищожат устните ни. Но ти едва ли разбираш за какво ти говоря. Но и ти, както всеки раб, омърсен от нечестивия, чиято вина Бог е изкупил с кръвта Си, осъзнаваш, че Божиите закони не могат да бъдат разклатени, нито честта Му — опорочена. Славата Му е несломима като слънцето, чийто кръг свети еднакво силно и над безбрежното море, и над пустите сивкави склонове, и над тези прелестни села.