Сигрид Унсет - Стопанка

Малко по-късно през деня той влезе при Кристин. Там беше и Гюнюлф. Ерлен носеше кожена шапка на главата си; къса и дебела връхна дреха от сукно, дълъг панталон и мъхести ботуши. Надвеси се над съпругата си и я потупа по бузата:

— Мила моя Кристин, искаш ли да предам нещо на родителите ти в „Йорун“? Тръгвам на юг да им известя за раждането на сина ни.

По лицето на Кристин плъзна гъста червенина. Тя изглеждаше едновременно изплашена и радостна.

— Поне това дължа на баща ти — обясни сериозно Ерлен, — да му занеса лично новината.

Кристин постоя мълчаливо.

— Предай на родителите ми, че не е изминал и ден, откакто напуснах „Йорун“, без да съм пожелала да се просна в нозете на мама и татко и да ги помоля за прошка.

След малко Ерлен излезе. Кристин не го попита как ще пътува, но Гюнюлф го последва на двора. Пред вратата на къщата стояха ските на Ерлен и тояга със заострен връх.

— Със ски ли ще пътуваш? — удиви се Гюнюлф. — С кого тръгваш?

— Сам — засмя се Ерлен. — Ти знаеш най-добре от всички, че когато карам ски, никой не е в състояние да издържи на темпото ми.

— Струва ми се неразумно — възрази свещеникът. — Тази година из гората в местността Хьойлан скитали много вълци.

В отговор Ерлен само се засмя и се захвана да си завързва ските.

— Възнамерявам да стигна до пасищата в областта Яйтскар, преди да мръкне. Вече се стъмва по-късно. На третия ден вечерта ще съм в „Йорун“.

— Пътят от Яйтскар до главния е осеян с дупки и не е никак хубав. А и зимно време по пасищата дебнат опасности.

— Ами дай ми огнивото си — отвърна със същия безгрижен тон Ерлен, — в случай че ми се наложи да хвърля моето по някоя самодива, ако поиска от мен да се отнеса с нея по начин, неподобаващ на семеен мъж. Чуй, братко, послушах съвета ти: ще отида при бащата на Кристин и ще му предоставя възможността да поиска от мен справедливите според преценката му глоби. Но поне ми позволи сам да реша как да пътувам.

Магистър Гюнюлф нямаше друг избор, освен да се примири. Заръча на прислугата да не издават на Кристин, че Ерлен е тръгнал сам.

Небето приличаше на плащ, опънат над южните склонове на планините, отрупани със синкави снежни преспи. Ерлен профуча покрай църквата и едрозърнестият сняг изхрущя. Замъгленият полумесец, увиснал на небосвода, хвърляше бели отблясъци във вечерния сумрак.

Над капаците на покривите се извиваше тъмен дим и се издигаше към бледото, ясно небе. В тишината отекваха студени и ритмични удари на брадва.

На портата към новодошлия се спусна глутница кучета. На двора стадо кози със сплъстена козина, тъмни като сенки в разпръскващия се сумрак, подръпваха с уста купчина елови клонки. Сред животните тичаха три деца, навлечени с дебели дрехи.

Спокойствието в този дом направи неочаквано силно впечатление на Ерлен. Той спря смутено и зачака Лавранс да се приближи към него. Досега стопанинът стоеше до навеса и разговаряше с мъж, който цепеше дърва за оградни колчета. Лавранс се сепна, когато позна зет си, и заби силно копието си в снега.

— Защо си дошъл сам? — тихо попита той. — Да не се е случило нещо? Какво те носи насам? — додаде той след малко.

— Ето как стоят нещата — окопити се Ерлен и погледна тъста си право в очите. — Стори ми се редно да дойда сам да ви съобщя радостната вест, че Кристин роди син сутринта на Благовещение. Тя е добре — побърза да прибави той.

Лавранс постоя мълчаливо и прехапа долната си устна. Брадичката му се разтрепери силно.

— Ама че новини! — отбеляза след малко той.

Малката Рамборг се приближи до двамата мъже. Застана до баща си и вдигна очи. Лицето й се обля в огнена червенина.

— Ти мълчи — скастри я баща й, въпреки че девойчето не бе обелило дума. — Стига си стояла тука, махай се.

Лавранс млъкна. Ерлен се наведе напред, стиснал тоягата с лявата си ръка. Заби поглед в снега. Дясната си ръка бе мушнал в пазвата. Лавранс посочи към гърдите му:

— Да не си се наранил?

— Дреболия — отвърна Ерлен. — Снощи се катерих по стръмни скали в тъмното.

Лавранс хвана китката му и внимателно я опипа.

— Май няма счупени кости. Иди лично да съобщиш на майката на Кристин какво те носи насам.

След тези думи стопанинът тръгна към къщата. В това време на двора излезе Рагнфрид. Тя изненадано проследи мъжа си с очи, после позна Ерлен и се приближи към него.

Изслуша го, без да го прекъсва. На Ерлен му се наложи за втори път да извести защо е дошъл. Очите на Рагнфрид плувнаха във влага, когато той поясни: