Сигрид Унсет - Стопанка

Ерлен разговаряше на двора с ковача и се мъчеше да го слуша внимателно. Към тях се приближи Гюна:

— Ерлен, нямаме никакъв напредък със съпругата ти. Ела с мен. Ще седне в скута ти, може да помогне. Върви да си облечеш по-къса дреха, но побързай. Бедничката, много се мъчи…

Лицето на мъжа се обагри в гъста червенина. Чувал беше подобни вярвания: ако жена, заченала преди брака, не може да роди, я карали да седне на коляното на мъжа си, та дано това да ускори раждането.

Ерлен завари Кристин легнала на пода, завита с черги. До нея седяха две жени. Щом стопанинът влезе, тя се сви на кравай и заби глава в скута на едната жена. Замята се като риба на сухо, но не издаде стон.

Когато пристъпът премина, тя го погледна с обезумели от ужас очи. Напуканите й кафяви устни вдишаха жадно. По подпухналото й, пламнало лице не бе останала и следа от младост и красота. От косите й стърчаха стръкове слама и вълна от мръсната овча кожа. Тя гледаше Ерлен, сякаш го виждаше за първи път. Изведнъж осъзна защо жените са го довели и заклати отривисто глава:

— В моя роден край няма обичай мъжът да присъства на раждането.

— На север се случва — тихо рече Ерлен. — Ако така ще облекчим болките ти, тогава ще остана, миличка…

— О!

Ерлен коленичи до нея, а тя обгърна тялото му с ръце и се притисна към него. Сви се в обятията му. Треперейки неистово, изчака болката да отшуми, без да стене.

— Моля ви да кажа две думи на мъжа си насаме — без дъх прошепна тя.

Жените се отдръпнаха.

— Обещавал ли си й да се ожениш за нея, когато е раждала Орм? — прошепна Кристин.

Ерлен си пое дъх, сякаш го прободоха в сърцето. После поклати отрицателно глава:

— В онази нощ бях на крепостта. Моята дружина караулеше. Случи се, когато се прибрах в хана сутринта, и взех детето на ръце… Кристин, недей да мислиш за това.

Тя пак се вкопчи в него, докато я заливаше вълната от болки. Ерлен бършеше избилата по лицето й пот.

— След като вече знаеш, искаш ли да остана, както предложи Гюна? — попита той, когато тя се поукроти.

Но Кристин поклати глава. Ерлен се принуди да излезе.

Силите й я напуснаха. Кристин закрещя като обезумяла в очакване на идващата контракция. Стенеше и молеше за помощ. Жените предложиха да повикат отново мъжа й, но младата жена отказа.

— По-добре да умра от болка — закрещя тя.

Гюнюлф и ученикът, дошъл с него, влязоха в църквата, за да отслужат вечерната литургия. Последваха го всички от имението, които не стояха при Кристин. Ерлен обаче се измъкна тихомълком от храма и тръгна на юг, към къщите.

На запад, над хребетите от другата страна на долината, небето беше обагрено в жълто-червено. Пролетната вечер обви имението в мек, чист и ефирен сумрак. На небосклона изплуваха няколко звезди, трепкащи в бяло сред прозрачния въздух. Над широколистната гора към езерото се носеше валмо мъгла. Само незначителна част от полята беше огряна от слънце, а въздухът дъхтеше на хумус и топящ се сняг.

Малката къща се намираше в най-западната част на двора, далеч към падината.

Ерлен се приближи и застана до стената. Дървените трупи още пазеха топлината от слънцето, когато се облегна на тях. О, Кристин викаше така неистово… Веднъж Ерлен стана свидетел на такъв вой. Случи се на пасището им. Мечка нападна телица. Тогава Ерлен беше още момче. Заедно с пастира Арнбьорн се втурнаха по посока на стенанията. Продължаваше да си спомня как пред погледа им огромната космата топка придоби очертанията на мечка с червена, жадна за кръв паст. Копието на Арнбьорн прониза лапите на звяра. После пастирът грабна и копието на Ерлен, защото той се вцепени от ужас. Телицата беше все още жива, но вимето и бутовете й се бяха превърнали в пихтия.

Мила моя Кристин, миличка моя. Господи, смили се в името на святата Си майчица. Ерлен побягна обратно към църквата.

Слугините поднесоха вечерята в голямото помещение. Не сложиха масата, а сервираха ястията до огнището. Мъжете отнесоха хляб и риба на пейките и хапнаха в мълчание. Не им се ядеше. Жените не раздигаха съдовете след вечеря, а мъжете не се оттеглиха да си почиват. Останаха по местата си, загледани в пламъците на огнището, без да разговарят.

Ерлен, скрит в ъгъла до леглото, нямаше сили да срещне очите на хората.

Магистър Гюнюлф запали малка лампа с рибено масло и я остави върху ръкохватката на почетното място на трапезата. Настани се на пейката с книга в ръка, а устните му започнаха да се мърдат беззвучно, едва видимо и непрекъснато.