Сигрид Унсет - Стопанка

— Кристин, говориш необмислено. Не ти си подтикнала нещастната жена към смъртта. Ерлен нямаше как да спази обещанието си към нея, защото тогава беше млад и не познаваше добре законите. При всяко положение животът с нея щеше да бъде грях. Самата тя позволи на друг мъж да я прелъсти и Ерлен пожела да я омъжи за него. Не вие сте причината за самоубийството й.

— Искаш ли да ти разкажа как се случи всичко? — отчаянието на Кристин достигна връхната си точка и тя вече говореше съвсем спокойно. — Двамата с Ерлен бяхме в „Хауген“ и тя се появи. Носеше рог и поиска да пия с нея. Вероятно питието й е било предназначено за Ерлен, но тя ни завари двамата и го подаде на мен. Досетих се, че става въпрос за измама. Забелязах я как съвсем предпазливо долепи устни до ръба на рога, без да отпива. Но аз исках да пия, беше ми все едно дали ще живея, или ще умра, след като узнах, че тя през цялото това време е била в „Хюсабю“ при Ерлен. Той влезе при нас и я накара да пие първо тя. Тя го умоляваше да я пощади и накрая той я пусна. Тогава сякаш дяволът ми подшушна да взема рога. Избирай коя от двете си любовници искаш, рекох аз на Ерлен. Няма как да ни запазиш и двете, предизвиках го аз. И тя се прониза с ножа на Ерлен, но Бьорн и Осхил намериха начин да потулят случилото се.

— Значи и леля Осхил е участвала в заговора — намръщи се Гюнюлф. — Ясно, тя те е тласнала в обятията на Ерлен.

— Не — разпалено възрази Кристин. — Осхил ни моли толкова сърцераздирателно. Сега недоумявам как съм устояла на молбите й. Тя ни заклеваше да постъпим почтено, доколкото ни е възможно, да коленичим пред баща ми и да го помолим за прошка, задето съгрешихме. Но аз не посмях да го направя. Оправдах се с опасенията си, че баща ми ще убие Ерлен. О, много добре знаех що за човек е баща ми: никога не би посегнал на онзи, който се остави в ръцете му. Опитах се да изтъкна и друг довод: от срам баща ми няма никога повече да върви с високо вдигнато чело. О, тогава просто съм си търсела оправдание, не се тревожех за здравето на баща си… Гюнюлф, само да знаеш какъв благ човек е моят баща! Трябва да се запознаеш с него, за да разбереш колко добре се е отнасял към мен през всичките тези години. Татко винаги ме е обичал безкрайно много. Не исках да узнава какви безсрамни дела съм вършила, докато живеех в манастира в Осло и сестрите ме учеха кое е редно и праведно. Да, с Ерлен се въргаляхме из обора и в хана на Брюнхил, нищо че аз носех монашески одежди.

Кристин вдигна очи към Гюнюлф. Лицето му беше пребледняло и се бе сковало.

— Нали разбираш защо съм изплашена. Та тя го е приела заразен от проказа…

— Ти нямаше ли да постъпиш като нея? — тихо попита свещеникът.

— И аз бих направила така — по посърналото й лице премина сянка на някогашната дива и сладостна усмивка.

— А иначе Ерлен не беше заразен. Само баща ми си беше наумил, че мама е починала от проказа.

— Но в Божиите очи сигурно съм като прокажена — предположи Кристин и положи лице върху ръката на свещеника, в когото се беше вкопчила. — Нали съм заразена с грехове.

— Сестро — прошепна Гюнюлф и сложи ръка върху забрадката й. — Не си толкова грешна, мило дете, та да забравиш, че както Господ може да изцели плътта на човек, болен от проказа, така е способен и да пречисти душата ти от греха.

— О, не зная вече — изхлипа тя, захлупила лице в ръката му. — Не зная. Не се разкайвам за стореното, Гюнюлф. Изпитвам страх, но въпреки това… Страхувах се, когато стоях в църквата с Ерлен, а свещеникът ни венча; страхувах се и когато двамата празнувахме сватбата си, а аз носех златна корона върху пуснатите си коси, защото не смеех да споделя с баща си що за позор съм извършила, не смеех и да изповядам стореното на духовния си пастир. Но през зимата ставах все по-груба с всеки изминал ден, а и Ерлен вече не се държеше с мен по същия начин. Започнах да си спомням времето, когато вечер той идваше при мен в спалнята ми в „Скуг“.

— Кристин — Гюнюлф се помъчи да вдигне лицето й. — Не мисли за това точно сега! Господ вижда мъката и разкаянието ти. Уповавай се на Пресветата Дева, която осенява с милост всеки скръбен…

— Нима не разбираш? Та аз подтикнах човешко същество към самоубийство…

— Кристин — подхвана строго свещеникът. — Нали не се възгордяваш дотам, да сметнеш греха си за по-голям от Божията милост?

Докато говореше така, Гюнюлф милваше главата й през забрадката.

— Помниш ли, сестро, притчата за свети Мартайн, когото дяволът искал да изкуши? Нечестивият попитал светеца дали наистина си вярва сам, като обещава на грешниците, изповядали се пред него, Бог да се смили над тях. Епископът отговорил така: и на теб бих ти обещал Божието опрощение, ако помолиш за него; ако се откажеш от високомерието си и повярваш, че любовта Му е по-силна от омразата в сърцето ти.