Сигрид Унсет - Стопанка

Гюнюлф продължи да потупва бащински главата на ридаещата жена, а през ума му мина въпросът: така ли се е отнесъл Ерлен към младата си невеста? Устните му побеляха и се изопнаха.

Аудфина Аудюнсдатер пристигна първа. Намери родилката в малката къща. Гюнюлф седеше при нея, а наоколо шетаха слугини.

Аудфина поздрави почтително свещеника; Кристин се изправи и й протегна ръка:

— Много съм ти благодарна, Аудфина, задето се отзова на молбата ми. Зная, че си нужна на домочадието си.

Гюнюлф изгледа изпитателно селянката. И той стана на крака.

— Похвално е колко бързо дойде. Жената на брат ми има нужда от рамо, на което да се опре. Нова е в околността, млада е и няма опит…

— Божичко, бледа е като забрадката си — прошепна Аудфина. — Отче, дали да не й дам малко приспивателно? Трябва да си отпочине, преди да започнат мъките.

Селянката работеше тихо и чевръсто, опипа леглото, което слугините стъкмиха върху пода, и поиска да донесат още възглавници и слама, а тя свари билкови отвари в каменни съдини. После се захвана да разхлабва всички връзки и възли в облеклото на Кристин, накрая извади фибите от косите й.

— Не съм виждала по-красива коса! — възкликна тя, когато златистокестенявата грива на Кристин се разля върху раменете и обрамчи бялото й измъчено лице.

Аудфина се разсмя:

— Нямаше да си изгуби нито силата, нито блясъка, ако я беше поносила още малко свободна…

Намести Кристин удобно между възглавниците на пода и я зави:

— Изпий отварата, та да ти облекчи болките, и се постарай да поспиш.

Беше време Гюнюлф да излезе. Той се приближи и се надвеси над Кристин.

— Ще се молиш ли за мен, Гюнюлф? — попита умолително тя.

— Ще се моля за теб, докато те видя с рожба в скута, а после ще продължа — обеща той и мушна ръката й под завивката.

Кристин задряма. Чувстваше се що-годе добре. Пристъпите стягаха слабините й и ги отпускаха, но усещането беше съвършено непознато. След всяка отминала контракция тя се питаше дали не е сънувала. След мъченията и ужаса от сутринта й се струваше, че най-лошото и болезненото вече е приключило. Аудфина сновеше съвсем тихо напред–назад и окачаше детски дрешки, черги и кожи да се стоплят до огъня. Накрая Кристин задряма. Пренесе се в „Йорун“, в пивоварната къща. Помага на майка си да боядисва плат. Ясно усеща изпаренията от кора на ясеново дърво и коприва.

Помощничките на родилката — стопанки от съседните села и от Биргси — започнаха да пристигат една след друга. Аудфина се оттегли при слугините. Надвечер болките на Кристин се усилиха. Жените я накараха да върви по пода, доколкото й стигат силите. Беше и неловко да го прави, защото в стаята гъмжеше от жени и тя се чувстваше като кобила за продан. Освен това непознатите стопанки се изреждаха да я опипват и да стискат корема й, докато обсъждаха състоянието й. Накрая Гюна от „Росвол“, най-опитната сред жените, нареди Кристин да легне на пода. Раздели жените на две: едните щяха да будуват, а другите да спят.

— Няма да стане бързо, но ти викай, Кристин, когато болките станат нетърпими. Хич не се притеснявай за заспалите. Тук сме, за да ти помогнем, бедно дете — нежно и мило рече тя и потупа окуражително младата жена по бузата.

Кристин лежеше и хапеше устните си до кръв. Стискаше краищата на чергата в потните си ръце. В стаята цареше непоносима жега, но жените настояваха да не отварят вратите. След всеки пристъп потта шуртеше като река от тялото й.

От време на време Кристин се сещаше какво има за ядене в дома й. Много й се искаше да им покаже добрата подредба в къщата си. Заръча на Турбьорг, готвачката, да налее кисело мляко във водата, където варят прясната риба. Само дано Гюнюлф не сметне ястието за блажно. От отец Айрик Кристин знаеше, че киселото мляко не е същинско мляко, а и бульонът от рибата се изхвърля. Изсушената риба, донесена от Ерлен през есента, не биваше да я вкусват, защото била пълна с акари.

Пресвета Богородице, кога ще ми помогнеш, толкова ме боли, боли, боли…

Кристин се помъчи да потърпи още малко, а после започна да крещи.

Аудфина стоеше до огнището и наглеждаше съдовете. На Кристин й се прииска да я помоли да се приближи и да я държи за ръката. Би дала всичко, за да усети допира на позната, добронамерена длан, но не се осмели да го направи.

На следващия ден преди обед над „Хюсабю“ тегнеше потискащо мълчание. Предстоеше Благовещение и беше редно да приключат селскостопанската работа до ранния следобед, но мъжете се щураха угрижени и сериозни, а слугините шетаха мудно. Всички бяха обикнали младата си господарка, но от малката къща пристигаха само тревожни вести.