Сигрид Унсет - Стопанка

— Да си жив и здрав, братко! Кристин, трябва да свикнем да му отдаваме нужното уважение, защото някой ден ти ще станеш архиепископ, Гюнюлф!

Слугите останаха до късно на трапезата, но братята и Кристин продължиха да разговарят и след това. Ерлен, седнал върху масата, обърна лице към брат си:

— Да, сетих се за това на сватбата си — посочи той сандъка на майка им. — Исках да го дам на Кристин, но забравям твърде бързо, а ти се сещаш за всичко, скъпи братко. Но пръстенът на мама се озова върху красива ръка, не мислиш ли?

Ерлен сложи ръката на Кристин върху коляното си и повъртя годежния й пръстен.

Гюнюлф кимна и подаде псалтериона на Ерлен.

— Хайде, братко, попей ни. Преди пееше толкова хубаво и умееше да свириш.

— Оттогава мина много време — сериозно отбеляза Ерлен. После пръстите му заиграха по струните:

Ерлен се усмихваше, докато пееше, а Кристин поглеждаше боязливо към свещеника: дали има нещо против песента за свети Улав и Алвхил. Но Гюнюлф слушаше с усмивка, макар че явно се смееше не на песента, а на Ерлен.

— Кристин няма да я караме да пее. Сигурно не ти стига въздухът, нали, скъпа моя? — погали я той по бузата. — Но сега е твой ред — той подаде цитрата на брат си.

В изпълнението на песента ясно прозираше ерудицията на Гюнюлф.

— Къде си научил тази песен? — попита Ерлен.

— Ами, къде… няколко момчета я пяха пред хана, където бях отседнал в Кентърбъри. Опитах се да я преведа на норвежки, но не звучи толкова добре — отвърна Гюнюлф и подрънка малко на струните.

— Братко, минава полунощ. Кристин сигурно вече има нужда да си полегне. Изморена ли си, мила?

Кристин погледна малко плахо към двамата мъже. По лицето й се разля смъртна бледност.

— Не зная… Няма да си лягам в леглото.

— Лошо ли ти е? — в един глас попитаха те и се надвесиха над нея.

— Не зная — отвърна тя все така плахо и разтри кръста си. — Малко ме боли…

Ерлен се спусна към вратата, а след него и Гюнюлф.

— Лоша работа. Още не сте повикали жените, които ще й помагат. Много време ли има, докато й дойде времето за…?

По лицето на Ерлен плъзна гъста червенина.

— Кристин не искаше да викаме други, стигали й слугините. Нали някои от тях вече са раждали — насили се да се засмее той.

— Да не си изгубил ума си! И най-бедните селянки имат до себе си опитни жени и съседки, когато раждат! Нима ще позволиш съпругата ти да пълзи из ъглите и да се крие като котка. Не, братко, налага се да проявиш мъжество и да доведеш най-личните стопанки от околността да помагат на Кристин.

Ерлен наведе засрамено глава.

— Имаш право, братко. Ще отида в „Росвол“, а до другите имения ще изпратя слуги. Ти остани при Кристин!

— Къде отиваш? — изплашено попита младата съпруга, когато видя Ерлен да си облича връхните дрехи.

Той я прегърна.

— Ще ти доведа най-личните жени, Кристин. Гюнюлф ще остане при теб, а слугините ще приготвят малката стая — рече той и я целуна.

— Не може ли да изпратиш да повикат Аудфина Аудюнсдатер? — помоли Кристин. — Но чак утре сутринта. Не искам да я събуждате заради мен. И без това има много работа.

Гюнюлф се поинтересува коя е Аудфина Аудюнсдатер.

— Не ми се струва много благоприлично да викаш жената на твой арендатор.

— Ще доведа, която Кристин пожелае — настоя Ерлен.

Докато чакаха слугите да оседлаят коня на господаря, Ерлен разказа на брат си как Кристин се е запознала със селянката. Гюнюлф прехапа долната си устна със замислен вид.

В имението настана голяма суматоха. Мъжете се отправиха към съседните стопанства, а слугините тичаха и питаха как е родилката. Кристин ги успокои, че още нямало нищо опасно, но нареди да й приготвят малката стая. Щяла да съобщи, когато реши да я заведат там.