Сигрид Унсет - Стопанка

Остана сама със свещеника. Младата жена се мъчеше да поддържа досегашния весел тон в разговора.

— Не се ли страхуваш? — леко се усмихна Гюнюлф.

— И още как! — погледна го тя с черните си, обезумели очи. — Знаеш ли, девере, тук ли са родени двете деца на Ерлен?

— Не — побърза да отговори свещеникът. — Момчето се появи на бял свят в „Хюнехалс“, а момичето в „Стрин“ — имение, което някога беше на Ерлен. Кажи ми, Кристин — подхвана той след кратка пауза, — измъчва ли те мисълта, че преди теб в „Хюсабю“ е имало друга стопанка?

— Да — призна тя.

— Не бива да съдиш твърде строго поведението на Ерлен в случая с Елине. На него не му беше никак лесно да вземе решение. Впрочем той винаги се е затруднявал да прецени кое е правилно и кое — грешно. Още когато бяхме малки, каквото и да направеше той, мама го смяташе за прекрасно, а татко — за погрешно. Е, Ерлен сигурно ти е говорил доста за майка ни и за теб това не е нищо ново…

— Споменавал я е два-три пъти, но аз се досетих колко много я е обичал.

— Не съм виждал толкова силна любов между майка и син — тихо рече Гюнюлф. — Мама беше доста по-млада от татко. След смъртта на първия съпруг на леля Осхил плъзнаха слухове… Сигурно знаеш. Татко бе обзет от съмнения за най-лошото и ги сподели с майка ни. Веднъж Ерлен хвърли нож по татко, още беше хлапе. А по-късно, като по-голям, често му се противопоставяше открито, за да защити мама. Когато тя се разболя, Ерлен се раздели с Елине Ормсдатер. Мама страдаше от язви и рани по кожата, а според татко това било проказа. Той я изгони от дома си и я застави да постъпи в приюта за болни към манастира. Ерлен взе мама и я заведе в Осло. Ходиха и при Осхил, нали е опитна лечителка. И тя, и френският придворен лекар отхвърлиха да е болна от проказа. Тогава крал Хокон оказа радушен прием на Ерлен и го посъветва да заведе мама на гроба на светия крал Ерик Валдермаршон, неговия дядо по майчина линия. Мнозина са се излекували след поклонение пред останките му. Ерлен тръгна за Дания с мама, но тя почина на борда на кораба на юг от Ста. Когато се прибра с тялото й — налага се да поясня, че по онова време татко вече беше много стар, а брат ми открай време се проявяваше като непокорен син — та когато Ерлен се върна с трупа на мама в Нидарус, татко, тогава стопанин на имението, не пожела да го приеме, преди да разбере дали и той не е лепнал болестта. Ерлен се метна на коня и препусна стремглаво към дома, където се намираха Елине и синът му. После той се хвана за нея, напук на всичко, напук на всичките й недостатъци, които преди го влудяваха, и накрая я доведе в „Хюсабю“ и я направи господарка, когато стана стопанин на имението. Тя го държеше в ръцете си, защото му бе казала, че ако й измени отново, щяла да го повали проказа. Кристин, май стана време жените да се погрижат за теб? — свещеникът се вгледа в пепелявото лице на младата жена, вцепенено от страх и страдание. Гюнюлф понечи да излезе, но тя изкрещя след него:

— Не, не, не ме оставяй!

— По-добре всичко да приключи по-бързо — утеши я той, — И без това виждам, че ти е зле.

— Не е това! — сграбчи ръката му тя. — Гюнюлф!

Стори му се, че през живота си не е виждал по-изплашено лице.

— Кристин, не забравяй: всички жени минават през това…

— Зная, зная — притисна тя лице към ръцете на свещеника. — Сега вече разбрах, че това е мястото на Елине и децата й. На нея Ерлен е обещал вярност и семеен уют още преди да стана негова любовница.

— Значи знаеш? — спокойно попита Гюнюлф. — Ерлен не осъзнаваше какво прави тогава, но, както вероятно се досещаш, той нямаше как да спази това свое обещание, защото архиепископът никога не би се съгласил да ги венчае. Не си мисли, че обещанието му към Елине обезсмисля вашата женитба. Ти си законната съпруга на Ерлен.

— О, много преди това пропилях правото си да стъпвам по земята. А положението е било още по-лошо… О, дано да даде Бог аз да умра, а това дете да не види бял свят. Не се осмелявам да узная какво съм съгрешила.

— Бог да ти прости за думите ти, Кристин. Не знаеш какво говориш! Да не би да искаш детето ти да загине неродено и некръстено?

— Да, онова, което нося под сърцето си, сигурно е дело на дявола! Няма как да се спаси. О, защо не изпих отварата на Елине! Така двамата с Ерлен можехме да изкупим греховете си и това дете никога нямаше да бъде заченато. О, това не ми излиза от ума, Гюнюлф: когато разбрах какво съм причинила, осъзнах, че е било за предпочитане да изпия отровата за проказа, която тя ми даде, вместо да подтикна към смърт жената, на която Ерлен се е обрекъл първо…