Сигрид Унсет - Стопанка

Отче наш, който си на небесата… Лавранс се помоли за Кристин и за рожбата й, после за съпругата си и за себе си. Накрая отправи към Бог гореща молитва да му даде сила да изтърпи присъствието на Ерлен Никулаусьон, докато зет му остане в дома му.

Лавранс не позволи на Ерлен да тръгне към „Хюсабю“, преди да заздравее китката му. Възпротиви се и на идеята на зет си да пътува сам.

— Кристин ще се зарадва, ако дойдете с мен — рече веднъж Ерлен.

Лавранс не отговори веднага. След малко изтъкна множество възражения: Рагнфрид нямало да се чувства доволна, ако на плещите й легнат грижите за цялото имение. А ако тръгнел на толкова дълъг път на север, нямало да успее да се прибере за събирането на пролетната реколта. Накрая обаче все пак се съгласи да пътува с Ерлен. Лавранс не взе слуги със себе си, защото възнамеряваше да се прибере с кораб до долината на река Раума.

А оттам лесно щеше да си наеме кон за слизане към долината, защото имаше познати по целия път.

По време на пътуването почти не разговаряха, но се спогаждаха. На Лавранс не му беше никак лесно да върви в крачка със зет си, но отказваше да си признае, че не издържа на темпото му. Зет му обаче забеляза затруднението му и се постара да се съобрази със скоростта на Лавранс. Когато искаше да спечели нечие приятелство, Ерлен ставаше много хрисим и мил.

На третата вечер се подслониха в каменна постройка. Въпреки лошото време и мъглата Ерлен вървеше доста уверено. Лавранс забеляза колко умело тълкува зет му всички знаци и предзнаменования, носещи се из въздуха й по земята, както и поведението и навиците на животните. Ерлен винаги се ориентираше безпогрешно. А всичко, което Лавранс — опитен планинар — се бе научил да разпознава след дълго наблюдение и съсредоточеност, Ерлен налучкваше съвсем на сляпо. Зет му също се смееше и се чудеше как така успява да прояви такава завидна интуиция.

Намериха каменната постройка в мрака. Преди това Ерлен точно предвиди по кое време ще стигнат до нея. Лавранс си спомни как в подобна студена нощ веднъж се зари в снега на един хвърлей от лагера с конете. Снегът бе натрупал над постройката и се наложи да влязат през димоотводния капак. После Ерлен закри отвора с конска кожа, оставена вътре, и я закрепи с пръчки, които притисна между летвите на тавана. Разчисти натрупания сняг с едната си ска и със замръзнали цепеници стъкми огън в огнището. Извади изпод пейката три-четири яребици — беше ги оставил на идване към „Йорун“, — оваля ги в размразилата се кал по пода до огнището и ги хвърли в огъня.

Ерлен нагласи удобно легло за Лавранс, като постла кожени торби и кожуси върху издигнатата част на пода.

— Така постъпват войниците с откраднатите кокошки, Ерлен — засмя се Лавранс.

— Е, понаучих това-онова, докато бяха на служба при графа — отвърна шеговито Ерлен.

Младият мъж се намираше във весело и приповдигнато настроение. Тъстът му го беше запомнил като мълчалив и малко вял. Сега Ерлен се настани върху пода пред Лавранс и захвана да разправя за службата си при граф Якоб в областта Халанд. Бил предводител на войскова част в крепостта и пазел крайбрежието с три малки кораба. Докато разказваше, очите му грейнаха като на дете. Не се хвалеше, просто бъбреше безспир. Лавранс го гледаше с интерес.

У дома Лавранс помоли Господ да го въоръжи с нужното търпение, за да издържи присъствието на зет си, и сега почти се ядоса на себе си, защото започваше да харесва Ерлен. Сети се, че и в нощта, когато църквата им изгоря, поведението на зет му го впечатли. На Ерлен не му липсваше мъжество. Болка прониза бащиното сърце. Жалко, от Ерлен би могло да излезе нещо по-добро от покорител на женски сърца. Но за съжаление постъпките му говореха за хлапашки ум. Всичко би било по-различно, ако някой водач го бе взел на служба при себе си, ала сега времената бяха други. Всеки разчиташе на собствената си преценка по множество въпроси, а мъж с имотите на Ерлен носеше отговорност за благоденствието на много хора. Освен това Кристин беше негова съпруга.

Ерлен вдигна очи към тъста си и рече със сериозно изражение:

— Искам да ви помоля за нещо, Лавранс. Преди да стигнем у дома, кажете ми какво ви измъчва.

Лавранс мълчеше.

— Знаете, че съм готов с охота да падна в нозете ви и да приема наказанието, което ви се стори справедливо.

Лавранс се вгледа в лицето на младия мъж. После се усмихна някак странно:

— Би било много трудно за мен да определя справедливо наказание за теб, а и на теб няма да ти е лесно да изкупиш греха си. Приготви подобаващо пожертвование за църквата в „Сюнбю“ и за свещениците, които направихте на глупаци — сопна се Лавранс. — Не ми се говори повече на тази тема! Отдавна няма как да се оправдаеш с младостта си. Щеше да бъде по-добре, ако се бе проснал в нозете ми, преди да отпразнуваме сватбата, Ерлен.