Сигрид Унсет - Стопанка

— Е, Кристин Лаврансдатер, ти поне се омъжи и заживя като почетна жена, въпреки че идваше с голяма охота в странноприемницата ми — подхвана Брюнхил Флюга. — А аз си останах блудница и до ден-днешен ме наричат кучка. Мащехата ми ме продаде на този негодник — посочи тя Мюнан. — Борих се за честта си със зъби и нокти. Издрах лицето му до кръв, преди да успее да ме насили.

— Пак ли започваш? — изхленчи Мюнан. — Много добре знаеш — казвал съм ти го безброй пъти — че щях да те оставя на мира, ако се беше държала като нормална жена и ме беше помолила да те пощадя. Вместо това ти ми се нахвърли като дива котка, преди да успея да прекрача прага на стаята ти.

Юлв Халдуршон едва сподави смеха си.

— След това винаги съм се отнасял добре с теб — продължи Мюнан. — Купувах ти всичко, което посочеше. Децата ни не съм ги лишил от нищо. За разлика от синовете на Кристин нашите имат обезпечено бъдеще. Бог да пази клетите ви дечица! Ерлен не се погрижи добре за тях. Според мен за всяка майка благоденствието на децата би трябвало да е по-важно от нейното семейно положение. Неведнъж съм си мечтал ти да беше от по-знатен род, та да можехме да се венчаем, защото те харесвам най-много от всички жени, с които съм бил, Брюнхил, въпреки че ти винаги си се отнасяла сурово и грубо към мен. Но нека Господ възнагради съпругата ми за добротата й. Кристин, поръчах да изработят олтар за Катрин и мен в църквата. Всеки ден благодаря на Бога и на Пресветата Дева за женитбата ми. Няма мъж, който да е бил по-щастлив съпруг от мен — подсмръкна разчувстван той.

Не след дълго Юлв напомни, че е време да си вървят. Изминаха пътя до странноприемницата в пълно мълчание. Пред вратата Кристин му подаде ръка:

— Юлв, благодаря ти за помощта и подкрепата!

— Ако можех, щях да увисна на бесилото вместо Ерлен — заради двама ви — увери я той.

Вечерта, малко преди да си легнат, Кристин и Симон останаха сами в стаята. Неочаквано Кристин започна да разказва как е минал денят й и предаде разговора с Мюнан Бордшон и Брюнхил Флюга.

Симон, седнал на трикрако столче близо до нея, се бе подпрял на лакти и я гледаше изпитателно с малките си проницателни очи. Мълчеше, а по месестото му лице не трепваше и мускул.

Кристин му сподели, че е казала на баща си за случката в странноприемницата на Флюга.

Симон продължаваше да седи неподвижно. След малко подхвана със спокоен глас:

— Само за това те помолих през всичките тези години, ако не ме лъже паметта. Но щом не си успяла да премълчиш случилото се, за да пощадиш сърцето на Лавранс…

Кристин се разтрепери неудържимо.

— Да. Но Ерлен, какво ще стане с Ерлен?

Кристин нададе нечовешки вик и скочи. С лице, заровено в шепите, тя залиташе ту наляво, ту надясно и не спираше да крещи името на съпруга си. От гърдите й се изтръгваха болезнени стенания, напираха в устата й и бликваха като стихия.

— Кристин, за бога!

Симон я хвана за ръцете и се помъчи да я успокои, но тя се отпусна в обятията му с тежестта на цялото си тяло, вкопчи се в шията му и продължи да вика през сълзи името на Ерлен.

— Кристин, успокой се.

Симон я прегърна, но тя не забеляза. Хълцаше неудържимо и не можеше да се държи сама на краката си. Той я вдигна на ръце, притисна я за миг до гърдите си и я отнесе на леглото.

— Успокой се — повтори той задавено и почти заплашително.

Погали я по лицето, а тя сграбчи китките му и отново се вкопчи в него:

— Симон, Симон, о, трябва да го спасим!

— Правя каквото мога, Кристин. Сега настоявам да се успокоиш!

Симон излезе и извика слугинята на Кристин, която тя си избра в Осло. Гласът му отекна между къщите. Жената се завтече към него и той я прати да влезе при господарката си. Слугинята излезе само след миг. Кристин пожелала да я остави сама, обясни ужасена тя на Симон, който не бе мръднал от мястото си.

Мъжът кимна и отиде в конюшнята. Остана там да изчака Гюнар, своя слуга, и Юлв Халдуршон, за да нахранят конете. Симон се заговори с Юлв и заедно се отправиха към къщата.

На следващата сутрин Кристин не видя зет си. Но следобед, докато шиеше дреха за Ерлен, Симон се втурна в къщата, без да обели дума и без да я погледне, отвори сандъка с багажа си, напълни сребърната си чаша с вино и отново хукна навън. Кристин стана и го последва. Пред вратата на къщата непознат мъж държеше коня си за юздата. Симон свали от ръката си златен пръстен, пусна го в чашата и пи за здравето на новодошлия.

Кристин се досети какъв е поводът и възкликна радостно: