Сигрид Унсет - Стопанка

След малко две слугини заведоха Кристин и Гауте в гостната на Рамборг. В огнището гореше огън, а слугините бързо-бързо се заеха да палят свещи и да оправят леглата. Едни помогнаха на Кристин и на Гауте да си облекат сухи дрехи, другите подреждаха ястия и напитки на масата. Малко момиче със сребристи плитки поднесе на Кристин купа с бира, покрита още с пяна. Момичето беше Арнерд, най-голямата дъщеря на Симон.

После влезе и самият той. Вече преоблечен и измит, Симон изглеждаше, както бе свикнала да го вижда Кристин — спретнат и с хубави дрехи. Водеше дъщеря си за ръка, а Ивар и Скюле пристъпваха след тях.

Кристин попита къде е Рамборг. Сестра й тръгнала с жените от „Сюнбю“ към „Рингхайм“. Юстайн взел дъщеря си Хелга и поканил Дагни и Рамборг да се присъединят. Юстайн бил много весел и добродушен старец и обещал да се грижи за трите млади жени. Рамборг вероятно щяла да остане в имението и през зимата. Очаквала второто си дете около празника на светия апостол Матей, а имало вероятност тогава Симон да не си е вкъщи. Затова за Рамборг било по-добре да постои при младите си роднини. По отношение на стопанските работи във „Формо“ било все едно дали Рамборг си е у дома, или не, призна през смях Симон. Не искал от младото момиче да се товари с грижи за имението.

Симон веднага реши да тръгне на юг с Кристин. Имал много роднини и стари приятели, негови и на баща му. Смяташе, че така ще бъде по-полезен, отколкото ако стои в Нидарус. На място ще проучи дали е разумно Кристин да посети лично краля. Обеща да се приготви и до три-четири дни да потеглят.

На следващата сутрин, падаше се неделя, отидоха на литургия. После посетиха отец Айрик в „Румюн“. Свещеникът вече беше много остарял. Посрещна Кристин топло и се натъжи, когато научи за злощастната й участ. После се отбиха в „Йорун“.

Не намери промяна в къщите, а леглата, пейките и масите в стаите й се сториха същите. Имението беше нейно и синовете й най-вероятно щяха да отраснат тук. Сигурно тук и тя щеше да легне и да склопи очи. В този момент особено ясно усети с колко труд родителите й са градили уюта в този дом. С каквото и да са се борили тайно от чуждите погледи, Лавранс и Рагнфрид създаваха на околните усещане за топлота и отзивчивост, за спокойствие и отрада.

Кристин се чувстваше много разтревожена и потисната. Отегчаваше се донякъде от разказите на Симон за неговите дела, за имението и децата му. Разбираше поведението му. Виждаше как се опитва да й помогне, доколкото му позволяват силите, и оценяваше решението му да напусне дома си на Коледа, за да тръгне с нея. Сигурно се вълнуваше при мисълта за раждането на второто им дете и се надяваше да е момче. С Рамборг имаха само една дъщеря, а бяха женени от шест години. Кристин не биваше да очаква от Симон да взема дотолкова присърце нещастието на Ерлен и нейните тегоби, че да забрави за радостните събития в своя живот. И все пак изпитваше неприятно усещане, докато наблюдаваше колко весел, доволен и спокоен се чувства в дома си.

Кристин си представяше, че Юлвхил Симонсдатер е руса, нежна и крехка като покойната й сестра, чието име носеше. А дъщерята на Симон се оказа пълничка, с бузи като ябълки и уста, подобна на ягода, с будни сиви очи като на баща си и красиви кестеняви къдрици. Симон обичаше много милото жизнено дете и се гордееше с остроумието й.

— Това момиче е много грозно, досадно и противно — закачи я той, хвана я за кръста и започна да я върти във въздуха. — Май някой трол от планината ни е взел рожбата от люлката и ни е оставил друго дете, което е голяма напаст.

После веднага я пусна и побърза да я прекръсти три пъти, изплашен от собствените си необмислени думи.

Извънбрачната дъщеря на Симон Арнерд, без да е красавица, имаше вид на мило и разумно момиче. Баща й използваше всяка удобна възможност да я води със себе си на разни места и не пропускаше случай да хвали трудолюбието й. Арнерд заведе Кристин да надникнат в сандъка й с чеиза. Момичето показа на Кристин всичко, което бе изпрела, изтъкала и ушила.

— Денят, когато поверя дъщеря си на добър и благонадежден мъж, ще бъде най-щастливият миг в живота ми — сподели Симон, докато гледаше след дъщеря си.

За да избегне излишни разходи и протакане по време на пътуването, Кристин взе със себе си само Юлв Халдуршон. Четиринайсет дни преди Коледа тя потегли заедно с Юлв, Симон и двамата му млади пъргави слуги.

В Осло Симон веднага научи, че кралят няма да идва в Норвегия. Вероятно възнамерявал да празнува Коледа в Стокхолм. Ерлен се намираше в крепостта „Акершнес“ 36 36 Крепостта „Акершнес“ е предшественик на днешната крепост „Акершхюс“ в Осло. — Бел.прев. . Надзирателят отсъстваше и нямаше изгледи да получат разрешение да го видят. Улав Шурнинг, помощник-кралският ковчежник, обеща все пак да съобщи на Ерлен, че близките му са дошли в града. Улав се държеше много дружелюбно със Симон и Кристин, защото брат му беше женен за братовчедката на Кристин Рамборг Осмюнсдатер от „Скуг“ и Улав смяташе дъщерите на Лавранс за свои роднини.