Сигрид Унсет - Стопанка

Ерлен остана в килията си до празника на свети Климент Римски в края на ноември. После пристигна заповед да го отведат под стража на среща с крал Магнюс. Кралят се канел да празнува Коледа в крепостта „Богахюс“.

Кристин изпадна в ужас. И без това й струваше неописуемо усилие да запази привидно спокойствие, докато Ерлен беше затворен под заплаха от смъртно наказание. Сега щяха да го отведат кой знае къде. За краля се говореха всякакви неща, а съпругът й нямаше близки приятели в обкръжението му. Ивар Омюнсьон, настоящият надзирател на крепостта, се бе изказал доста остро за предателството на Ерлен, а се говореше, че се ядосал още повече, след като до ушите му стигнали разни клевети, които Ерлен разпространявал по негов адрес.

Но Ерлен се зарадва на новината. Очевидно не можеше да приеме леко предстоящата раздяла със съпругата си, ала дългото време, прекарано в килията, започна да му натежава и той се вкопчи жадно във вестта за дългото пътуване по море. Изгуби интерес към всичко останало.

За три дни уредиха всичко около заминаването му и Ерлен отплава с кораба на фин. Симон обеща на Кристин, след като привърши домашните си задължения, да се върне в Нидарус в седмиците преди Коледа. Настоя да му извести, ако се случи нещо непредвидено и има нужда от помощта му. Кристин реши да поеме на юг, към имението на Симон, а оттам да отиде при краля, да падне в краката му и да измоли пощада за мъжа си. Беше готова да пожертва всичко, за да спаси живота му.

Ерлен продаде и ипотекира имотите си в града на различни хора. Манастирът в Нидархолм притежаваше главната къща, но абат Улав изпрати на Кристин много мило писмо, в което й позволяваше да остане в имението, докато е необходимо. Тя изчакваше хода на събитията заедно с една слугиня, Юлв Халдуршон (освободиха го поради липса на достатъчно доказателства срещу него) и племенника му Халдур, личен слуга на Кристин.

Посъветва се с Юлв как да постъпи. Първоначално той не одобри идеята й. Пътуването през Довре щяло да бъде много тежко. В планината вече се бе натрупал доста сняг. Но когато видя колко голяма е тревогата на Кристин, Юлв подкрепи решението й. Гюна взе двете малки деца в „Росвол“, ала Гауте не пожела да се отдели от майка си. Кристин също се боеше за него и не искаше да го изпуска от очи.

Южните склонове на Довре ги посрещнаха със сурова зима. По съвет на Юлв пътниците оставиха конете си в Дривстюен и продължиха на ски, за да са подготвени, ако на следващата нощ им се наложи да спят в снега. Кристин не се беше качвала на ски от дете и се придвижваше много трудно, независимо от неимоверните старания на мъжете да й помагат. През деня изминаха само половината път от Дривстюен до Йердшин. По здрач намериха подслон на един склон, обрасъл с брези, и се зариха в снега. В Туфтар взеха коне под наем. Яздиха през мъгла, а в долината заваля дъжд. Няколко часа след като се спусна мрак, ездачите пристигнаха във „Формо“. Вятърът свистеше из ъглите на къщите, реката клокочеше, а от склоновете се разнасяше шумолене на листа и силен пукот. Дворът приличаше на тресавище и тропотът заглъхна, докато конските копита потъваха в калта. В голямото имение не се виждаха признаци на живот в съботната вечер. Нито хората, нито кучетата усетиха новодошлите.

Юлв почука с копието си по вратата. Излезе да отвори мъж. Зад него мигом се появи и Симон, а широката му тъмна фигура се открои ясно на светлината, идваща от стаята. Стопанинът носеше дете на ръце. Разпъди кучетата и те се разлаяха. При вида на балдъзата си нададе радостен вик. Остави детето на пода и подкани Кристин и Гауте да влязат, помагайки им да си съблекат подгизналите от дъжда връхни дрехи.

Въздухът в стаята беше приятно топъл, но и доста задушен, защото вътре имаше огнище, а таванът беше нисък. Освен това гъмжеше от народ. Нямаше къде да стъпиш от деца и кучета. Сред малчуганите Кристин различи лицата на двамата си синове — весели, зачервени от топлината. Децата седяха около масата, където бе запалена свещ. Приближиха се и поздравиха майка си и брат си малко отчуждено. Кристин усети, че с идването си явно е смутила уюта и забавата в дома. Иначе в стаята цареше пълна бъркотия. На всяка крачка настъпваше черупки от орехи. Целият под беше осеян с тях.

Симон разпрати слугите, а повечето хора — съседи, дошли на гости — си тръгнаха с децата и кучетата. Докато разпитваше Кристин, Симон закопча ризата и туниката си върху голата си космата гръд. Децата го подредили така, извини се той. Дрехите му изглеждаха раздърпани и мръсни, коланът — изкривен, ръцете му — изпоцапани, лицето — покрито със сажди, а в косата му се въргаляха сламки.