Сигрид Унсет - Стопанка

Съпругът на Кристин продължаваше да изглежда спокоен, но Симон забеляза, че неизвестността е започнала да го изтощава. Ерлен избягваше да се оплаква. Не го подлагали на никакви мъчения и нищо не му липсвало. Само дето в килията нямало огнище и ставало доста студено. А понеже бил лишен от възможността да спазва изрядна лична хигиена, го нападнали въшки.

— Но ако не ми се налагаше да се боря с тези гадини, времето щеше да минава още по-бавно — засмя се той.

И Кристин се държеше много овладяно. Спокойствието й притесняваше Симон и той очакваше със свито от страх сърце деня, когато нервите й няма да издържат.

Крал Магнюс яздеше по главната улица в Стокхолм и нямаше изгледи скоро да пътува към Норвегия. Не се очакваше положението на Ерлен да се промени.

На празника на свети Григорий Двоеслов Кристин и Юлв Халдуршон отидоха в църквата на Нонесетер. На връщане минаха по моста над потока, но Кристин не тръгна към странноприемницата до имението на епископа, а сви на изток, към земята на църквата „Свети Климент“. Юлв я последва по тесните улици между храма и реката.

Денят беше облачен и мъглив. Времето поомекна. Докато газеха из тинята край реката, обувките и пешовете на дрехите им се намокриха и натежаха от полепналата по тях кал. Излязоха на полето в подножието на насипа. Погледите им се срещнаха за миг. Юлв се засмя безмълвно, и устните му се разтеглиха в странна гримаса, но очите му останаха тъжни, а Кристин се усмихна печално.

Изкачиха се по насипа, където се бяха свличали глинени наноси. Пред очите им, в ниското, се намираше ханът на Брюнхил Флюга. Разкаляният наклон, където растяха избуяли черни бурени, беше толкова близо, че ги лъхна остра миризма на кочина. Две прасета ядяха лакомо, забили зурли в тъмната нечистотия. Тук брегът на реката се стесняваше до ивица, а сивите, кални води с плаващи, удрящи се един в друг ледени късове стигаха до съборетините с порутени покриви.

Мъж и жена се приближиха до загражденията да нагледат свинете. Той се наведе и почеса едно прасе с дръжката на обкованата си със сребро брадва, която използваше като тояга. Мъжът беше не друг, а самият Мюнан Бордшон, а жената — Брюнхил Флюга. Мюнан вдигна очи и забеляза двамата пътници. Зяпна от изненада, а Кристин му извика весело за поздрав.

— Слезте да пийнем нещо топло в това ужасно време — разсмя се гръмогласно Мюнан.

Докато вървяха към имението, Юлв осведоми Кристин за новостите около Брюнхил Флюга. Вече не държала странноприемница и кръчма. Няколко пъти изпадала в немилост и дори й отправили смъртни заплахи, но Мюнан я отървал и заложил името си, че тя ще прекрати окончателно незаконното си препитание. Синовете й се сдобили със завидни постове в обществото и майката се видяла принудена да спазва приличие. След смъртта на съпругата си Мюнан Бордшон подновил връзката си с нея и прекарвал много време в дома й.

Мюнан ги посрещна на портата:

— Май всички се падаме роднини по някаква линия — засмя се доволно той. Явно си беше пийнал, но не много. — Кристин Лаврансдатер, ти си добра, хрисима стопанка и високомерието ти е напълно чуждо. Брюнхил е честна и почтена жена, а когато заченахме двамата ни синове, аз не бях женен. Децата ни са най-прекрасните от всичките ми отрочета. Брюнхил, откакто се познаваме, повтарям ти го всеки ден: от децата си обичам най-силно Инге и Гюдлайк.

Брюнхил бе запазила красотата си, но жълтеникавобледата й кожа лъщеше все едно е покрита с мазен слой като на жените, прекарали цял ден над димящите тенджери. Домът й обаче изглеждаше изрядно подреден, храната и напитките, които поднесе — с отличен вкус, а съдовете — чисти и хубави.

— Отбивам се при нея, когато идвам в Осло по работа — обясни Мюнан. — Нали разбирате, и тя като всяка майка иска да разбере как са синовете й. Инге ми пише, нали е учен мъж. Така подобава на епископски наместник. Намерих му чудесна съпруга — Тура Бярнесдатер от „Грюте“. Да не мислите, че е лесно да ожениш незаконния си син за жена с такова потекло? И двамата с Брюнхил си говорим за децата, а тя ми поднася храна и бира като едно време, когато пазеше ключовете ми в „Скугхайм“. Сега ми е много тежко да седя сам у дома и да си мисля за покойната ми съпруга. Затова идвам тук, за да намеря малко топлина, когато Брюнхил пожелае да ме удостои с малко внимание и обич.

Подпрял брадичка на дланта си, Юлв Халдуршон наблюдаваше стопанката на „Хюсабю“. Кристин слушаше внимателно Мюнан и Брюнхил и отговаряше кротко, мило и учтиво на въпросите им, все едно се намираше на угощение в някое от богатите имения около Нидарус.