Сигрид Унсет - Стопанка

— Родил ти се е син, Симон!

— Да.

Той потупа пратеника по рамото, когато мъжът с благодарност мушна чашата и пръстена под колана си. Симон се обърна към балдъзата си, прегърна я през кръста и започна да я върти. По лицето му се изписа неземно щастие и Кристин сложи ръце на раменете му. Той я целуна по устата и се засмя.

— Явно родът ти ще продължи да стопанисва „Формо“, Симон — усмихна се тя.

— Така ще бъде, ако рече Господ.

Кристин предложи да го придружи на вечерната служба, но Симон отказа. Искал да отиде сам.

Когато се прибра от църквата, Симон й съобщи, че Ерлинг Видкюнсьон бил в имението си „Акер“ до Тюнсберг. Преди обяд Симон осигури превоз с кораб дотам, защото искал да обсъди положението на Ерлен с бившия кралски предстоятел.

Кристин мълчеше. И преди бяха споменавали Ерлинг, но избягваха да се впускат в подробности и не уточниха дали той е знаел за начинанието на съпруга й. Симон искаше да се допита до Ерлинг Видкюнсьон относно плана на Кристин двамата да посетят влиятелните роднини на Лавранс в Швеция, да се позоват на кръвната връзка и да помолят за тяхното застъпничество.

— Зетко, ти току-що научи, че ти се е родила мъжка рожба, и ми се струва по-разумно да отложиш пътуването до „Акер“ — възрази Кристин. — Първо отиди да видиш сина си и Рамборг в „Рингхайм“.

Симон се извърна, за да прикрие колко е разнежен от думите й. Досега търсеше признаци по лицето на Кристин и се питаше дали тя разбира с какво нетърпение той очаква да зърне сина си. Овладя вълнението си и отвърна леко смутено:

— Кристин, вероятно Господ ще прати на детето ми здраве, ако проявя търпение и обуздая копнежа си да го видя, докато не постигнем напредък в случая на Ерлен.

На следващия ден Симон излезе да купи разкошни подаръци за съпругата си и за новородения си син, както и дарове за жените, присъствали на раждането. Кристин извади красива сребърна лъжица, наследство от Рагнфрид, и реши да я даде на Андрес Симонсьон. На сестра си изпрати тежкия сребърен ланец, подарък от Лавранс, но задържа реликвения кръст. Премести го на верижката със сватбените подаръци от Ерлен. На следващия ден Симон замина към обяд.

Вечерта корабът акостира до остров във фиорда. Симон остана на борда. Легнал в спален чувал от кожа и завит с платнища от сукно, той гледаше осеяното със звезди небе, където картините сякаш се появяваха и изчезваха с полюшването на кораба върху поклащащите се като упоени вълни. Водата плискаше, а ледените късове се удряха о стените на кораба. Усещането на плъзващия по тялото му студ беше почти приятно. Носеше му облекчение…

Вече беше убеден, че идва краят на несретите му. Роди му се син. Не че очакваше да обикне момчето повече от дъщерите си. По-скоро имаше нещо друго. Момичетата му доставяха голямо щастие, когато търсеха близостта му за игри, смях и разговори. Симон обичаше да ги взема на коленете си и да усеща допира на меките им коси до брадичката си. Но положението на всеки мъж в родословието се променя, ако дъщерите му като единствени негови наследници пренесат имението, имуществото му и спомена за подвизите му във владение на чужд род. Сега обаче в него се пробуди надежда, че Господ ще поживи сина му и той ще стане следващият стопанин на „Формо“ след смъртта на баща си, както повелява традицията в рода им: Андрес Гюдмюнсьон, Симон Андресьон, Андрес Симонсьон. В Симон се зароди съвсем естественият стремеж синът му да си изгради за него представа, каквато самият Симон имаше за баща си: мъж, почтен и пред хората, и в най-съкровените си мисли.

Понякога му се струваше, че ще рухне всеки миг. Поне да беше забелязал у нея и най-дребният признак, че се е досетила. Но тя се държеше с него като с роден брат. Проявяваше загриженост към здравето му и разговаряше мило, внимателно и благо. Симон нямаше представа колко време ще се наложи да споделят една къща. Нима Кристин не разбира? Той не можеше да забрави, че някога двамата бяха сгодени.

Но сега му се роди син. Симон винаги се свенеше да добавя свои думи към молитвите си за здраве или благодарност. Ала Христос и Богородица явно разбираха защо напоследък чете по няколко пъти „Отче наш“ и „Богородица Дево“. Беше решен да продължава в същия дух, докато е далеч от дома си и да се отплати за щастието си с подобаваща щедрост към божия дом. Пък дано Бог не го изостави по време на пътуването.

Всъщност Симон не очакваше мисията му да се увенчае с успех. Отношенията между Ерлинг и краля окончателно охладняха. Въпреки че бившият кралски предстоятел — най-богатият и знатен мъж в Норвегия — беше изключително влиятелен и горд и нямаше причина да се бои от краля, чието положение беше много по-разклатено, Ерлинг не би рискувал да си навлече гнева на Магнюс, като отвори дума за случая на Ерлен Никулаусьон и така пробуди съмнението, че е знаел за вероломния заговор. Дори Ерлинг да е участвал в заверата — а защо не и да е дърпал конците, готов всеки миг да се намеси и да поеме управлението на страната, щом на престола се възкачи непълнолетен монарх, — той не би изпитал морално задължение да се притече на помощ на човека, провалил осъществяването на целия план заради нелепо любовно увлечение. Понякога в присъствието на Ерлен и Кристин Симон пренебрегваше този факт, защото двамата съпрузи сякаш изобщо не се сещаха за това. Но в действителност Ерлен носеше цялата вина за нещастието, сполетяло него и съмишлениците му, защото сам предизвика краха на цялото начинание с непростимото си лекомислие.