Сигрид Унсет - Стопанка

Шетил от „Скуг“ дойде в града и покани братовчедка си Кристин и спътниците й да отпразнуват заедно Коледа в имението, но тя нямаше настроение да се весели, докато съпругът й се намира затворен в кралската крепост. Симон също отклони поканата въпреки настоятелните молби на Кристин да не се чувства задължен да остане с нея. Симон и Шетил се познаваха, а Кристин бе виждала братовчед си само веднъж в зряла възраст.

Кристин и Симон отседнаха в същото имение, където някога тя гостува на родителите му, докато бяха сгодени, само че в друга къща. В стаята имаше две легла. Тя спа на едното, а на другото легнаха Симон и Юлв. Слугите пренощуваха в конюшнята.

На Бъдни вечер Кристин изяви желание да присъства на празничната служба в полунощ в църквата на Нонесетер. Много искала да послуша как пеят сестрите. И петимата се отправиха към храма. В ясната, мека и приятна нощ небосводът блестеше, обсипан със звезди. По-рано падна малко сняг и сега белотата му отразяваше лунната светлина. Църковните камбани забиха и от именията започнаха да излизат хора и да се спускат към храма. Симон хвана Кристин за ръка. От време на време я поглеждаше крадешком. Тази есен тя направо се стопи, но високата й тънка снага като че ли си възвърна част от нежното, кротко моминско очарование. Над бледото й лице се спусна някогашното младежко спокойствие и мекота, прикрили спотаено, задрямало напрежение. Приликата с онази Кристин, която Симон помнеше от една далечна Коледа, ставаше все по-явна и зловеща. Неволно той стисна ръката й. Усети се чак когато и тя стисна пръстите му в отговор. Симон я погледна. Кристин кимна с усмивка. Беше приела жеста му като опит да я окуражи и да й напомни, че е необходимо да не губи надежда, и искаше да го увери в смелостта си.

След края на празничните дни Кристин отиде в манастира и помоли за разрешение да поднесе почитанията си на абатисата и на сестрите, които познаваше от пребиваването си там. Постоя малко в приемната на абатисата, а после влезе в църквата. Усети, че в обителта за нея няма място. Сестрите я приеха радушно, но за тях Кристин беше една от многото девойки, прекарали година в манастира, за да получат добро възпитание. Дори и монахините да бяха дочули слуховете за нейната съдба, твърде различна от съдбата на повечето млади жени в обителта, и то не в положителния смисъл на думата, не им пролича. Престоят й в Нонесетер заемаше важно място в нейния живот, но не и в живота на манастира. Баща й плати на обителта, та монахините да споменават него и близките му в своите молитви. Новата абатиса, госпожа Елин, и сестрите обещаха да се застъпят в молитвите си пред Всевишния за спасението на Кристин и Ерлен. Но тя усещаше, че няма право да им се натрапва и да ги обезпокоява с посещенията си. Вратите на църквата си оставаха отворени за нея, както и за всички миряни. Нищо не пречеше да стои в северната част, да слуша песента на прекрасните женски гласове от хора, да разглежда познатия храм, да се любува на олтарите и стенописите. А когато сестрите напуснеха храма и поемеха към манастирските постройки, можеше да се качи и да коленичи пред надгробния камък на Груа Гютормсдатер, чиито напътствия така и не съумя да разбере и оцени. Но нямаше право да търси убежище в свещения дом на обреклите се на Христос невести.

При Кристин дойде и Мюнан. Съвсем наскоро научил, че е в града. Поздрави сърдечно нея, Симон и Юлв. Веднага нарече двамата мъже свои роднини и скъпи приятели. Нямало да им бъде лесно да си издействат посещение при Ерлен: намирал се под строга охрана и Мюнан не успял да влезе при братовчед си. След като рицарят си тръгна, Юлв рече през смях:

— Съмнявам се Мюнан да е бил особено настойчив, защото е изплашен до смърт да не го замесят в случая и се пази дори да се споменава за това.

Мюнан изглеждаше много остарял, оплешивял и изпосталял. По огромното му туловище висеше отпусната кожа. В момента рицарят живееше в „Скугхайм“ заедно с една от незаконните си дъщери, останала вдовица. Бащата искаше да се отърве от присъствието й, защото другите му деца, независимо законни или не, не желаеха да припарят до дома му, докато сестра им определя правилата в имението. Знаеха я като властолюбива, алчна жена с остър език. Мюнан обаче не смееше да я изгони.

Най-сетне навръх нова година Улав Шурнинг успя да издейства разрешение за Кристин и Симон да посетят Ерлен. Симон отново придружи наскърбената съпруга по време на сърцераздирателната среща. В тази крепост много по-строго отколкото в Нидарус стражите следяха Ерлен да не разговаря с близките си без надзор.