Сигрид Унсет - Стопанка

Тримата мъже размениха няколко думи, ала разговорът вървеше мудно. Симон се хранеше, младежът нервно подръпваше яката си. После четиримата пийнаха заедно и Ерлинг попита Симон дали се е изморил от пътуването, а Стиг му предложи да спи при него. Симон посрещна с радост възможността да отложи важния си въпрос за утрешния ден. Първата вечер в „Акер“ успя да развали настроението му.

На следващата сутрин изложи пред Ерлинг повода да го посети и получи отговор, който не се различаваше твърде от очакванията му. Ерлинг изтъкна, че крал Магнюс никога не се е вслушвал с желание в съветите му. Още от мига, когато кралят навършил пълнолетие и започнал да си гради собствено мнение, не допускал Ерлинг да се намесва в решенията му. А след като Ерлинг и сподвижниците му се помирили с краля, определено престанал да се интересува от него и неговите приближени. Нямало да повлияе положително на делото срещу Ерлен, дори и да поговори с краля. Ерлинг беше наясно, че мнозина го уличават като инициатор на Ерленовото начинание.

— Ако искаш вярвай, ако искаш недей — обърна се той към Симон. — Нито аз, нито някой от моите приятели знаехме какво крои Ерлен. Ако намеренията им бяха разкрити по друг начин или ако тези непредпазливи авантюристи бяха претърпели поражение при опитите си да осъществят дръзкия си замисъл, щях да се изправя пред Негово Величество и да се опитам да посреднича. Но при така стеклите се обстоятелства едва ли някой би искал от мен да защитя Ерлен и да подхраня хорските съмнения, че играя двойна игра.

Ерлинг посъветва Симон да се обърне към синовете на Хафтур. Те били братовчеди на краля и в момента били в добри отношения с него. Според Ерлинг Ерлен прикривал хора от тяхното обкръжение, а вероятно и неколцина от по-младите знатни мъже.

Сватбата на краля щяла да се състои през лятото. Щастливото събитие създавало удобна възможност за краля да демонстрира снизхождение към враговете си и да ги помилва. На тържествата се очаквало да присъстват госпожа Исабел и майката на краля. Майката на Симон беше приближена на Исабел на младини и Ерлинг му напомни да използва някогашното им приятелство. Друго решение било съпругата на Ерлен да падне на колене пред невестата на краля и пред Ингебьорг Хоконсдатер и да измоли тяхното застъпничество.

Симон бе склонен Кристин да коленичи пред Ингебьорг само в краен случай. Ако у херцогинята говореше чувството за чест, тя отдавна щеше да защити Ерлен и да го избави от тежкото му положение. Веднъж Симон сподели тези свои размисли с Ерлен, а той се засмя: самата Ингебьорг имала твърде много неприятности и тревоги, а и се ядосвала, задето не се виждали изгледи любимото й чедо да заеме трона.

Чак през пролетта Симон Андресьон пое на север към областта Тутен, за да вземе съпругата и невръстния си син и да ги заведе у дома във „Формо“. Остана там известно време, за да нагледа как вървят работите в стопанството му.

Кристин не смяташе да мърда от Осло. С усилие се съпротивляваше на неутолимия, всепоглъщащ копнеж по тримата си синове, които живееха в долината. Ако искаше обаче да изтърпи сполетялата я участ и да продължи да се бори, не биваше да мисли за децата си. И тя наистина понасяше мъката героично и си придаваше спокоен и смел вид. Разговаряше с непознати, изслушваше съветите и опитите им да я утешат. Всъщност единствено мисълта за Ерлен й даваше сили. Понякога изгубваше власт над мислите си и я връхлитаха спомени: Ивар стои в бараката във „Формо“ и чака с нетърпение свако му да му намери подходящо парче дърво за дръжката на брадвата му, докато Симон огъва и опитва дъските. Светлото лице на Гауте, застинало в решително мъжко изражение, докато крачи наведен напред срещу виелицата в онзи сив зимен ден през есента. Ските му се хлъзгат и той полита назад, пада надолу по склона и затъва в снежна пряспа. За миг лицето му се сгърчва в болезнена гримаса: та той е само едно безпомощно, изнемощяло дете. После мислите на майката отлитаха към най-малките. Мюнан сигурно вече ходи и говори. Дали и той е толкова хубав, колкото бяха братята му на тази възраст? А Лавранс вероятно вече не я помни. А двамата й синове в манастира на остров Таутра? Нокве, Нокве, първородният й син. Какво ли им минава през ума на Нокве и Бьоргюлф; как ли се справя по детски чувствителният Нокве с мисълта, че вече нищо няма да бъде същото…

Отец Айлив й изпрати още едно писмо и Кристин разказа на Ерлен какво пише свещеникът за синовете им. Иначе двамата не споменаваха децата си. Вече не разговаряха нито за миналото, нито за бъдещето. Кристин му носеше дрехи или топла храна, а той я разпитваше как понася самотата. Седяха на леглото му, ръка за ръка. Случваше се да ги оставят за малко насаме в студената, мръсна, смрадлива килия. Двамата съпрузи се хвърляха в обятията си и се отдаваха за миг на безмълвни, изпепеляващи ласки, докато от стълбите долиташе смехът на слугинята, която се задяваше със стражите.