Сигрид Унсет - Стопанка

Бавно, с мъка Ерлен отвори големите си, воднисто сини очи, помъчи се да се усмихне, когато позна посетителите си и промълви с неузнаваем, неясен глас:

— Седни, братко — извърна глава той към празното легло. — След последната ни среща научих доста неща…

Улав Шурнинг се надвеси над Ерлен и го попита има ли нужда от нещо. След като не получи отговор — очевидно, защото затворникът не беше в състояние да говори — Улав отметна дрехата. Ерлен беше само по долни гащи и съдрана риза. Видът на подутите му насинени крайници разтърси Симон и го разгневи. Запита се дали и Ерлен изпитва неговия изпълнен с погнуса страх. По лицето на затворника изби слаба руменина, докато Улав миеше ръцете и краката му с кърпа, натопена в леген с вода. Помощник-ковчежникът зави отново Ерлен, а с няколко леки движения той намести дрехата си така, че да покрива цялото му тяло до брадичката.

— Е — подхвана Ерлен, гласът му си възвърна някогашното звучене, а усмивката по бледите му устни стана по-доловима, — следващия път ще е още по-лошо! Но аз не се страхувам. Никой не бива да се бои. Няма да ме пречупят по този начин…

Симон усети, че мъжът говори истината. Мъчителите няма да изкопчат от Ерлен и дума. Макар и неведнъж да бе издавал тайни в пристъп на ярост и лекомислие, не би отстъпил и педя под напора на насилници. Не изпитваше срам и оскърбление като Симон. Затворникът беше погълнат от щастливо твърдоглавие, задето дръзна да се опълчи на палачите си, и от крепко упование в стоицизма си. Открай време имаше склонността да се отказва, сблъска ли се с твърд характер, и да проявява жестокост в прилив на възмущение, но сега се издигна над слабостите си, защото надуши противник, по-слаб от него.

— Няма да има следващ път! — процеди през зъби Симон. — Какво ще кажете, Улав?

Помощник-ковчежникът поклати глава, но Ерлен продължи, а в гласа му се прокрадна отсянка на познатата лекомислена дързост:

— Де да можех да го вярвам толкова непоколебимо като вас! Тези мерзавци няма да се задоволят с толкова малко — той забеляза как челюстите върху месестото, мускулесто лице на Симон се стягат. — Не, Симон, братко! — Ерлен понечи да се надигне на лакът, но го прониза силна болка. Изстена и се отпусна в безсъзнание.

Улав и Симон се заеха да го свестяват, макар и непохватно. Припадъкът отмина и Ерлен полежа с отворени очи. После заговори сериозно:

— Нима не разбирате? За Магнюс… е… много… важно… да разбере… на кого може да вярва… наистина. В страната… възникнаха… много размирици… и брожения…

— Не е този начинът да заглуши недоволството на народа — заканително отвърна Улав Шурнинг.

— Надробих такава каша, че едва ли някой ще се развълнува от съдбата ми. И сам го проумявам — прошепна Ерлен с отпаднал глас.

Двамата посетители се изчервиха. Симон не очакваше Ерлен да си дава сметка за постъпките си, защото досега не бяха разговаряли за увлечението му по Сюнива. Нервите му не издържаха и той избухна, задавен от отчаяние:

— Как можа да постъпиш толкова безразсъдно!

— И аз това се питам — призна Ерлен. — Дяволите да го вземат, но откъде можех да предположа, че тя умее да чете! Виждаше ми се съвсем неграмотна…

Забели очи. Всеки миг щеше да изгуби съзнание отново. Улав Шурнинг излезе да донесе нещо. Симон се наведе над клетника, който лежеше с полуотворени очи.

— Братко, Ерлинг Видкюнсьон участва ли в заговора?

Главата на Ерлен се размърда и той се усмихна изморено:

— Не, кълна се в Бога. Казахме си: той или няма да събере кураж да ни подкрепя до края, или ще иска да поеме цялото командване. Не ме разпитвай, Симон. Ще мълча, за да съм сигурен, че няма да издам нещо по невнимание…

Ерлен прошепна името на съпругата си. Симон се наведе над него в очакване затворникът да поиска да доведат съпругата му. Но Ерлен заговори припряно, като трескав:

— Тя не бива да узнава за това, Симон. Кажи, че е пристигнала кралска заповед никой да не се доближава до мен. Изпрати я в „Скугхайм“ при Мюнан. Чуваш ли… Тези новодошли французи или мавританци, които се представят за приятели на нашия крал, няма да се откажат толкова лесно! Изведи Кристин от града, преди да се е разчуло! Симон?

— Добре.

Симон нямаше представа как ще го направи.

Ерлен полежа със затворени очи и промълви с немощна усмивка:

— Тази нощ размишлявах… Когато раждаше най-големия ни син, Кристин изтърпя нечовешки мъки, ако се съдеше по жалните й викове. Щом тя е издържала седем пъти такива болки, за да имаме многобройна челяд, значи и аз ще издържа…