Сигрид Унсет - Стопанка

— Няма ли да ме придружите?

— Няма да присъстваме на сватбеното празненство — лаконично отсече Ерлинг.

— Синовете на Хафтур са млади, а Пол вече е грохнал старец. А що се отнася до другите… Е, и те се ползват с някакво влияние пред краля и с неговото благоразположение, но… Ерлинг Видкюнсьон, всички те не струват пукната пара пред вас. В ръцете си държите власт, каквато от векове никой не е притежавал в тази страна. Разполагате с подкрепата на старите родове в страната, чието родословие хората познават в подробности, откакто по земите ни се водят летописи за добрите и лошите периоди в нашата история. Магнюс Айриксьон и синовете на Хафтур от „Сюдрхайм“ не могат да се сравняват с вас по знатен произход. Давате ми съвети, но изпълнението им ще отнеме време, а тези французи няма да мръднат скоро от Осло. Можете да си заложите главата, че няма да се откажат. Кралят ще се опита да наложи властта си според обичаи, практикувани в чужбина. Зная, в някои страни монархът пренебрегва закона по свое усмотрение, ако си осигури подкрепата на рицарите срещу съперниците си. Улав Шурнинг изпрати писма и си намери поддръжници, а епископът обеща да се застъпи за Ерлен, но вие, Ерлинг Видкюнсьон, можете да сложите край на броженията и враждите — достатъчно е само да се явите пред крал Магнюс. Вие сте прекият наследник на старата кралска власт в страната й кралят знае, че разполагате с мощен гръб.

— Не съм забелязал подобно нещо — горчиво отбеляза Ерлинг. — Симон, говорите за баджанака си с особена топлота. Но искам да ме разберете: сега не съм в състояние да помогна. Ще плъзнат слухове: щом мъчителите притиснаха Ерлен до стената и се появи опасността той да издаде съучастниците си, се намеси Ерлинг Видкюнсьон, ще кажат хората.

Настъпи мълчание. Стиг се обади отново:

— Ерлен проговорил ли е?

— Не — раздразнено отвърна Симон. — Не е обелил дума. Според мен няма да проговори изобщо. Ерлинг Видкюнсьон — умолително подхвана той, — Ерлен е ваш роднина, а бяхте и добри приятели…

— Да — Ерлинг задиша учестено и тежко. — Симон Андресьон, проумявате ли напълно с какво се бе нагърбил Ерлен Никулаусьон? Той целеше да сложи край на общата ни монархия с шведите. Подобен начин на управление всъщност няма аналог в историята и с всяка изминала година несъмнено носи все повече нещастия и трудности на страната ни. Ерлен искаше да възстанови старото статукво, утвърдило се като успешно и печелившо. Разбирате ли, Симон, колко смел и хитър беше планът му? Сега е почти невъзможно намеренията на Ерлен да бъдат продължени и осъществени от друг. Ерлен опропасти възможността синовете на Порше да се възкачат на престола, а не останаха други фигури — обединители от кралската династия. Сигурно ще възразите: ако Ерлен бе успял да осъществи замисъла си и да доведе Хокон в Норвегия, аз щях да се възползвам от положението. Тези хлапаци нямаше да стигнат далеч. Щяха да доведат момчето в Норвегия, а после щеше да се наложи да повикат разумни мъже на помощ, за да довършат мисията им. Така стоят нещата, признавам. Бог ми е свидетел, през десетте години, които прекарах в безконечна тревога, усилия, борби и страдания, не спечелих никаква лична облага; наложи се дори да пренебрегна грижите за имуществото си. Поне съм доволен, че неколцина мъже в страната знаят какво ми струваше това! — Ерлинг удари с пестник по масата. — Нима не разбирате, Симон! Този мъж пое на плещите си мащабни планове, от които зависеше благосъстоянието на всички влиятелни мъже в Норвегия и на бъдещото ни потомство, и захвърли всичко заедно с панталона си върху леглото на една развратница! За бога! Та той заслужава да го накажат със строгостта, с която наказаха Аудюн!

После подхвана по-спокойно:

— Не мислете, че не искам Ерлен да се спаси. Онова, което ни съобщихте, ме разгневи. Послушайте съвета ми и ще намерите сподвижници за каузата си. Моето присъствие няма да се окаже решаващо за съдбата на Ерлен и затова не възнамерявам да посещавам краля, без да ме е повикал.

Симон се изправи с усилие. Цялото му тяло беше вдървено, а лицето — посивяло от умора. Стиг Хоконсьон се приближи и го хвана за рамото. Слугите щели да поднесат вечерята всеки момент. Накарал ги да изчакат отвън, та господарите да се изяснят. Стиг посъветва Симон да се подкрепи и да поспи. Симон благодари. Искал обаче след вечеря да тръгва. Помоли Стиг да му заеме отпочинал кон и да подслони слугата му Юн Долк. Снощи Симон се видял принуден да го остави по пътя, защото конят му не издържал на темпото на Дигербайн. Симон яздил цяла нощ — разчитал, че познава добре пътя, но на няколко пъти се заблудил…