Сигрид Унсет - Стопанка

Сега се чувстваше като едно време, когато любовта й към Ерлен надделя над уважението и обичта й към всички и всичко. Животът й отново се превърна в безконечно очакване, прекъсвано единствено от кратките срещи със съпруга й. В килията Кристин присядаше на леглото до него, разговаряше спокойно и овладяно, а щом се случеше за миг да останат насаме, двамата се хвърляха в прегръдките си, вкопчваха се като полудели един в друг и впиваха устни в пламенни целувки.

През останалото време Кристин ходеше в катедралата с мощите на свети Улав и прекарваше там часове наред. Коленичила, гледаше с благоговеен трепет златната мощехранителница на светеца, поставена зад решетките на издигнатия хор. Господи, та аз съм негова жена. Боже, останах му вярна и след като съгрешихме и наранихме много хора. Ти ни осени с милостта си и ни бракосъчетаха със свещено тайнство. Белязани от раните на греха и приведени под тежестта на бремето му, двамата прекрачихме прага на Божия дом и приехме тялото на Спасителя от ръката на свещеника. Сега не бива да се оплаквам, ако Бог е решил да изпита предаността ми. Най-важното е да не забравям, че съм негова съпруга, а той е мой съпруг, докато смъртта ни раздели.

В четвъртък преди Архангеловден придворните проведоха срещата и произнесоха присъдата на Ерлен Никулаусьон от „Хюсабю“. Обвиниха го в опит да отнеме земи и поданици от крал Магнюс, да организира в страната брожение срещу него и да доведе в Норвегия чужди войски. След като разнищиха доста случки от миналото, съдиите решиха, че Ерлен Никулаусьон е злоупотребил с хора и имущество, принадлежащи на краля.

В градската къща на Никулаус пристигна Арне Явалсьон. Беше присъствал на срещата и разказа на Симон и Кристин как е протекла. Ерлен не се опитал да отрича какво е сторил. Твърдо и ясно заявил какви намерения е имал. С постъпките си целял да принуди крал Магнюс Айриксьон да предаде кралската си власт в Норвегия на младия си полубрат Хокон Кнютсьон Порше. По думите на Арне Ерлен държал блестяща реч. Подчертал пред какви трудности са изправени селяните, защото през последните години кралят не стъпва в Норвегия и постоянно демонстрира нежеланието си да назначи свои наместници в страната, които да се заемат с правораздаването и поемат неговите управленски функции. Предприетите от краля мерки в Сконе довели до безразсъдно прахосване на средства и показвали пълната неспособност на съветниците му да боравят с пари. А в резултат от тези действия кралската хазна ограбвала хората и те тънели в мизерия, затова и непрекъснато се опасявали от поредните призиви на кралската власт да плащат по-големи данъци, за да подпомогнат короната. Норвежките рицари и оръженосци разполагали с по-ограничени правомощия от шведските и нямали възможност да се съревновават с тях. Съвсем разбираемо било младият, неопитен монарх Магнюс Айриксьон да се вслушва в съветите на шведските придворни — те се ползвали с повече привилегии, защото като по-заможни му осигурявали въоръжени мъже с опит на бойното поле.

Ерлен и сподвижниците му познавали добре нагласите на населението, на оръженосците, на селяните и на гражданите в северната и западната част на Норвегия, и не се съмнявали, че ще получат безусловната им подкрепа, ако доведат претендент за престола, близък роднина на обичания от всички норвежци покоен крал Хокон. Ерлен очаквал населението да се обедини около тази идея и да застави крал Магнюс да се оттегли от престола в полза на младия Хокон. А младият Хокон, от своя страна, щял да се задължи да запази разбирателството и братските си отношения с Магнюс, да брани границите на областите под норвежко господство, по стара традиция да уважава правата на Божията църква и законите в страната, да уважава правата и свободите на селяните и гражданите и да ограничава достъпа на чужденци в страната. Ерлен и другарите му възнамерявали да представят идеята си на крал Магнюс, без да използват сила, макар че селяните и знатните мъже в Норвегия притежават изконното право да свалят от трона всеки крал, осмелил се да властва пряко закона.

Ерлен обяснил, че Юлв Саксесьон заминал за Англия и Шотландия с единствената цел да спечели подкрепа за младия Хокон, ако Господ реши той да стане крал на Норвегия. Придружавали го само неколцина души: Хафтур Граут от остров Гудьой, Бог да го прости, тримата синове на Трун Йеслинг от „Сюнбю“, Грайп и Турвар Туресьон от рода Хатеберг.

Според Арне Явалсьон думите на Ерлен направили силно впечатление на присъстващите. Но накрая, когато споменал, че в начинанието си очаквали подкрепа от духовенството, Ерлен проявил неблагоразумието да намекне за някогашните слухове около крал Магнюс. Съдебният заседател, представител на архиепископа, остро възразил на думите на Ерлен: архиепископ Пол Бордшон винаги, и докато бил ръководител на кралската канцелария, изпитвал дълбока симпатия към крал Магнюс заради християнското му добросърдечие, а и хората искали вече да забравят за някогашните сквернословия по адрес на краля. Освен това монархът сега бил сгоден за дъщерята на графа в Намур 35 35 Бланка Намурска (1320–1363), дъщеря на белгийски граф, се омъжва за крал Магнюс Айриксьон и става кралица на Норвегия и Швеция. — Бел.прев. . Ако в мълвата имало нещо вярно, то Магнюс Айриксьон явно отдавна е потъпкал тези свои пориви.