Сигрид Унсет - Стопанка

— Много ми се иска да беше мой — промълви умолително тя.

— Сигурен съм, но ми е много ценен и не бих го продал и за цялото злато на света — отвърна Симон, хвана я засмяно за китката и издърпа ножа.

Симон винаги се държеше мило, а пълните му ръце бяха сухи и приятно топли.

След малко гостът й пожела лека нощ, взе свещта и отиде в другата стая. Кристин чу как той коленичи пред кръста, после стана, събу си ботушите и се отпусна тежко в леглото до северната стена. Кристин потъна в дълбок и сладък сън.

Събуди се, когато утрото вече преваляше. Слугите й съобщиха, че Симон Андресьон излязъл в ранни зори и поръчал стопанката да го чака спокойно в дома си.

Върна се следобед:

— Нося ти поздрави от Ерлен, Кристин. Успях да поговоря с него.

Симон забеляза как Кристин изведнъж се подмлади и по лицето й се изписа нежност и тревожно умиление. Хвана ръката й и започна да разказва. Двамата с Ерлен не успели да си кажат кой знае колко, защото мъжът, завел Симон при затворника, не ги оставил насаме. Заради родствената си връзка с покойната съпруга на Симон, Халдис, лагман Улав му разрешил да се срещне с Ерлен. Съпругът на Кристин изпращал сърдечни поздрави на нея и децата. Разпитал Симон как са синовете му, а най-голяма загриженост проявил към Гауте. Според Симон след броени дни и Кристин щяла да получи позволение да се види с мъжа си. Иначе Ерлен му се сторил спокоен и в добро разположение на духа.

— Ако бях дошла с теб, и аз щях да го видя — промълви Кристин.

— Едва ли. Пуснаха ме, защото отидох сам. А за теб ще бъде по-лесно да получиш разрешение след моето посещение при Ерлен.

Ерлен бил в източната кула, която гледала към реката. Отредили му килия за високопоставени затворници, макар и малка. Тикнали Юлв Халдуршон в тъмница, а Хафтур — в друга килия.

Без да изпуска Кристин от очи, за да разбере колко е в състояние да понесе тя, Симон предпазливо й разказа какво е узнал в града. Увери се, че Кристин напълно осъзнава сериозността на положението, и не скри от нея тревогата си. Обвиненията срещу Ерлен криели голяма опасност. Но по думите на всички, с които разговарял Симон, не съществувала вероятност Ерлен да се е решил на подобно рисковано начинание и да е стигнал толкова далеч, без да разполага със сигурната подкрепа на голямата част от рицарското и господарското съсловие. Влиятелните мъже явно изпитвали дълбоко недоволство, затова кралят едва ли би тръгнал да наказва сурово предводителя им. Очаквало се по-скоро монархът да потърси начин да се помири с Ерлен.

— Каква е ролята на Ерлинг Видкюнсьон в този случай? — попита тихо Кристин.

— Мнозина си задават същия въпрос — отвърна Симон.

Премълча предположенията си пред Кристин, както и пред днешните си събеседници. Не допускаше, че зад Ерлен стои голяма група мъже, готови да го подкрепят с цената на живота и имуществото си. Ако големците бяха решили да се подложат на такава опасност, нямаше да изберат Ерлен за свой предводител, защото на него не можеше да се разчита. Това беше пределно ясно на всички с неговото потекло. Наистина, Ерлен беше роднина на херцогиня Ингебьорг и на претендента за престола, през последните години се сдоби с власт и спечели уважението на мнозина, а за разлика от повечето си връстници успя да натрупа известен опит във военните дела и му се носеше славата на умел пълководец с добър подход към войниците. Въпреки многобройните си необмислени постъпки Ерлен умееше да говори смислено и убедително. Вероятно грешките му наистина го бяха научили на предпазливост. Симон предполагаше, че неколцина от големците са знаели за начинанието му и са подклаждали ентусиазма му, но за всеки случай те предвидливо си бяха осигурили път за отстъпление и се канеха да оставят Ерлен да се оправя сам.

По време на срещата впечатлението на Симон се затвърди: Ерлен не се надяваше на подкрепа и напълно съзнаваше колко скъпо ще трябва да плати за поетия риск.

— Когато кравата нагази в блатото, стопанинът, а не друг, я дърпа за опашката — засмя се Ерлен.

Нямаше как да говорят по-открито заради присъствието на чуждия човек.

Симон не очакваше срещата с баджанака му да го разтърси толкова дълбоко. Ерлен го покани да седне на леглото в тясната килия. То запълваше половината помещение и опираше в двете срещуположни стени. Ерлен застана до малкия отвор в стената, гордо изправил снажната си фигура. По лицето му нямаше и следа от страх. Гледаше напълно спокойно, без тревога или надежда в очите. Сякаш някой бе разплел паяжината на сластолюбието и слабостта му към жените, която неизменно бе омотавала жадното му за похождения сърце, и пред Симон стоеше здрав, хладнокръвен и смел мъж. И все пак именно жените и любовните му авантюри го бяха довели до сегашното положение. Смелите му намерения бяха осуетени преждевременно. Но Ерлен не мислеше за това. Цялата му осанка внушаваше представата за мъж, решен на безумно дръзка постъпка, претърпял е неуспех, но знае как да понесе поражението си с мъжество.