Сигрид Унсет - Стопанка

На следващата вечер Кристин пристигна в града и веднага се отправи към кралския дом. Къде ли са затворили Ерлен, чудеше се тя и оглеждаше каменните сгради. Повече я занимаваше въпросът как се чувства съпругът й в момента, отколкото какви вести ще успее да научи. За съжаление й казаха, че ковчежникът е извън града.

Очите й сълзяха след дългото пътуване с лодка на ослепителна слънчева светлина, а гърдите й се издуваха от напиращата кърма. Слугите заспаха, но тя стана и цяла нощ ходи напред-назад из стаята.

На следващия ден изпрати до кралския дом Халдур, своя слуга. Той се върна силно уплашен и отчаян от чутото: хванали Юлв Халдуршон, чичо му, във фиорда, докато се опитвал да потърси убежище в манастира на Нидархолм. Ковчежникът все още го нямало.

При тази вест Кристин изпадна в ужас. През последната година Юлв не живя в „Хюсабю“, а в „Шолвиркста“. Там беше назначен като васал на областния управител и притежаваше по-голямата част от имението. В какво са замесени толкова много хора, питаше се Кристин. От тревоги не мигна. Сега се чувстваше съвсем отпаднала и се оказа безсилна да се бори срещу най-лошите си страхове.

На третата сутрин Борд все още не се бе прибрал в града. Кристин направи неуспешен опит да прати вест на съпруга си. Обмисляше да посети Гюнюлф в манастира, но не намери сили. Сновеше из стаята с полузатворени, горящи очи. От време на време лягаше и задрямваше, но страхът и болките веднага я връхлитаха и тя отново ставаше, напълно разбудена, и започваше да върви, за да изтърпи страданието си.

В три следобед Гюнюлф Никулаусьон дойде при нея. Кристин се втурна към него като обезумяла:

— Гюнюлф, видя ли Ерлен? В какво го обвиняват?

— Нося тъжни вести, Кристин. Няма да позволят никому да припари до Ерлен, най-малко на хора от манастира. Подозират абат Улав в съучастничество. Ерлен е взел пари на заем от обителта, но братята се кълнат, че не са знаели за какво са му, когато са сложили печата на манастирския конвент. А абат Улав отказва да обяснява каквото и да било.

— Но какво се е случило? Херцогинята ли е подмамила Ерлен да извърши нещо нередно?

— По-скоро те са я притиснали, за да се съгласи. Ерлен и сподвижниците му са й изпратили писмо през пролетта — някой е видял черновата. Но хората на краля няма да се докопат до него, освен ако не заплашат Ингебьорг да им го даде насила. Не са намерили чернови. Но ако се съди по отговора на Оге Лаурисен, когото взели от Боргар Трунсьон на остров Вейой, Ингебьорг явно е получила писмо от Ерлен и мъжете, съгласили се да го подкрепят в заговора му. Тя очевидно дълго се е колебала дали да изпрати сина си Хокон в Норвегия, но те изтъкнали, че каквато и развръзка да има начинанието им, крал Магнюс няма да навреди на детето, защото Хокон е негов брат. Дори и Хокон Кнютсьон да не спечелел битката за норвежкия трон, пак щял да си остане виден аристократ, а тези мъже били готови да рискуват живота и земите си, за да го издигнат на престола.

Кристин се умълча.

— Разбирам. Несъмнено става дума за по-сериозни неща от онази история между Ерлинг, синовете на Хафтур и краля.

— Да — глухо отвърна Гюнюлф. — Хафтур Улавсьон и Ерлен уж отплавали към Бьоргвин, но истинската им цел била Калундборг. Искали да вземат оттам принц Хокон и да го доведат в Норвегия, докато крал Магнюс се намира в чужбина и отправя предложение за женитба…

След кратко мълчание монахът продължи:

— Сигурно са изминали близо сто години, откакто норвежки аристократ се е осмелил да се заеме с подобно начинание: да събори краля, който има наследнически права върху престола, и да провъзгласи нов владетел.

Кристин седеше, загледана в далечината. Гюнюлф не виждаше лицето й.

— Така е — кимна тя след кратък размисъл. — Последните, решили се на подобна стъпка, са били вашите прадеди, твоите и на Ерлен. Тогава моите предци от рода на Йеслинг са застанали на страната на крал Скюле.

Кристин забеляза изпитателния поглед на Гюнюлф и избухна разпалено и невъздържано:

— Та аз съм само една неука жена, Гюнюлф. Не обръщах почти никакво внимание, докато съпругът ми разговаряше с други мъже по тези въпроси. Не ми се слушаше, когато Ерлен искаше да ми обясни какво обсъждат. Бог да ми е на помощ: не можех да проумея толкова важни дела. Но дори и проста жена като мен, която разбира единствено от домакинство и възпитание на деца, осъзнава, че правораздаването се бави твърде много, докато даден случай стигне до краля и той откликне на молбите ни за справедливост; сега хората в страната се чувстват по-зле и живеят по-трудно, отколкото когато бях дете и покойният крал Хокон беше наш владетел. Моят съпруг — тя задиша учестено и се разтрепери — моят съпруг се е захванал с дело, толкова важно, че никой от останалите знатни мъже в тази страна не се е осмелил да се нагърби с него. Сега ми стана ясно.