Сигрид Унсет - Стопанка

— Исак беше сам вкъщи — продължи Гауте. — Не му показах какво нося. Само му казах, че трябва да изгоря нещо. Преди да оседлае коня си, Исак накладе огън в огнището.

Кристин кимна одобрително. Момчето свали ръце от раменете й, погледна я право в лицето и попита с глас, пропит от детски страх и любопитство:

— Майко, знаеш ли какво говорят хората? Татко щял да става крал.

— Не ми се струва много вероятно, синко — усмихна се леко тя.

— Но татко е от виден род — сериозно отбеляза детето с гордост. — Според мен той е много по-достоен за трона от мнозина други мъже…

— Шшшт — хвана го за ръката тя. — Чуй ме добре, синко. Баща ти показа колко много разчита на теб и сега не бива нито ти, нито някой от нас да издаваме какво си мислим. Редно е да внимаваме какво казваме, докато не научим нещо сигурно, та да преценим дали можем да говорим спокойно и как да се изразяваме. Утре ще отида в Нидарус и с баща ти ще си поговорим насаме. Непременно ще му обадя, че си изпълнил най-съвестно заръките му.

— Вземи ме и мен, майко! — помоли я горещо момчето.

— Гауте, никой не бива да се досеща, че ти си по-разсъдлив от останалите деца. Синко, опитай се да играеш и да лудуваш на воля като всички хлапета. Така ще бъдеш най-полезен на баща си.

Нокве и Бьоргюлф бавно се покатериха на склона и се приближиха до майка си с напрегнати и развълнувани лица. Кристин забеляза, че, от една страна, синовете й като всички изплашени деца търсят опора в майка си, но, от друга, са възмъжали доста и искат да я утешат и уверят в наличието на изход. Кристин им подаде ръка, но момчетата останаха мълчаливи.

След малко тръгнаха да слизат към имението; майката прегърна двамата си големи синове.

— Какво има, Нокве? Защо ме гледаш така? — попита тя, но момчето се изчерви и безмълвно обърна глава настрани.

Досега Нокве не се беше замислял как изглежда майка му. Затова пък още откакто се помнеше, започна да сравнява баща си с другите мъже. За Нокве Ерлен беше най-красивият и най-достойният да бъде предводител, а Кристин — майката, която непрекъснато ражда деца. Малките растяха в майчините ръце и постепенно се приобщаваха към живота на братята си — понякога задружни и сплотени, друг път — увлечени в спорове. През широко отворените ръце на майката течеше всичко, от което имаха нужда. Майката знаеше лек за повечето болести. Ролята й в „Хюсабю“ приличаше на ролята на огъня в огнището. Тя носеше на плещите си домакинството в имението, както полята в „Хюсабю“ износваха реколтата. От майката дъхтеше на живот и топлина както от кравите в обора или от конете в конюшнята. Досега на Нокве не му беше хрумвало да сравнява майка си с другите жени.

Тази вечер внезапно забеляза колко горда и красива жена е майка му. Под ленената й кърпа се белееше широко чело; стоманеносивите й очи гледаха прямо под спокойните извивки на веждите й; снагата й бе изправена като острие на меч, едрата й гръд се повдигаше под дрехата, а краката и ръцете й бяха запазили младежката си елегантност. Но Нокве не се осмели да й сподели какво го вълнува и облян в червенина, продължи да върви мълчаливо до майка си, която бе сложила ръка върху тила му.

Гауте държеше Кристин за колана и ситнеше зад Бьоргюлф. По-големият брат негодуваше, защото Гауте го настъпвал по петите, и двамата започнаха да се бутат и блъскат. Майката ги усмири и прекрати спора им. По сериозното й лице се разля нежна усмивка. Синовете й все още бяха деца…

Кристин не мигна цяла нощ. Мюнан спеше в обятията й, а Лавранс — между нея и стената.

Помъчи се да си създаде най-обща представа в какво положение се намира съпругът й.

Не й се вярваше да го грози сериозна опасност. Нали съдиха Ерлинг Видкюнсьон и племенниците на краля от „Сюдрхайм“ за предателство и измяна, но те продължаваха да се радват на спокойствие и разкош, макар и да изгубиха благоразположението на монарха.

Ерлен вероятно бе нарушил закона, воден от желанието да остане предан на госпожа Ингебьорг. През всичките тези години Ерлен поддържаше приятелството си с високопоставената си роднина. Кристин знаеше, че преди пет години съпругът й гостува на Ингебьорг в Дания и й помогна с цената на някакво престъпление, което трябваше да остане в тайна. Тогава Ерлинг Видкюнсьон се бе заел с делата на кралицата и искаше да й осигури власт над полагащите й се в Норвегия имоти, но Ерлинг явно бе насочил Ингебьорг към Ерлен или пък самата тя се бе обърнала към втория си братовчед по бащина линия, след като отношенията между Ерлинг и краля охладняха. И Ерлен се е впуснал в начинанието напълно безразсъдно…