Сигрид Унсет - Стопанка

— Така е — монахът преплете здраво ръце и ги стисна, а гласът му премина в шепот: — Ерлен се зае с много важно дело и мнозина ще сметнат за огромна грешка, че именно той го провали…

Кристин скочи от мястото си с писък. От рязкото движение болката в гърдите и ръцете й се усили и потта изби по цялото й тяло. Жената се обърна към Гюнюлф, разгневена и замаяна от треска, и извика:

— Ерлен не го е провалил! Така му е било писано. Нямал е късмет.

Кристин падна на колене пред пейката и вдигна пламналото си отчаяно лице към монаха:

— Двамата с теб не бива да упрекваме Ерлен, Гюнюлф! Ти си му брат, а аз — съпруга от тринайсет години. Сега той е клетник, затворен в килия, а вероятно го грози смъртна опасност.

Лицето на монаха се сгърчи болезнено. Погледна коленичилата жена:

— Бог да те възнагради, Кристин, задето приемаш така нещата — Гюнюлф отново преплете изпосталелите си пръсти. — И дано Господ пощади Ерлен и му позволи някой ден да ти се отблагодари за предаността. Кристин, ще се моля Всевишния да отклони злините от теб и децата ти…

— Не говори така! — надигна се тя и погледна монаха в очите. — Гюнюлф, намесата ти в нашите отношения само навреди на всички ни. Никой не е осъждал Ерлен толкова сурово като теб — негов брат и Божи служител!

— Никога не съм осъждал Ерлен по-строго, отколкото повелява дългът ми — отвърна монахът, а бялото му лице придоби мъртвешка бледност. — На земята няма човек, когото да обичам повече от брат си. Сигурно затова страдах, когато той се държеше зле с теб, и приемах грешките му като свои грехове, които трябва да изкупя. А и той е стопанинът на „Хюсабю“ и единствен продължител на нашия род. Поверих му по-голямата част от бащиното ми наследство. Твоите синове са най-близките ми роднини.

— Ерлен никога не се е държал зле с мен! С нищо не съм по-добра от него! Защо ми говориш такива неща, Гюнюлф? Не си ми бил изповедник! Отец Айлив не е порицавал мъжа ми пред мен. Той осъждаше само мен за греховете ми, когато му се оплаквах от несретите си. Той е по-добър свещеник от теб и Господ е отредил той да бъде моят духовен баща и да следвам неговите съвети. Отец Айлив никога не ми е казвал, че мъжът ми се е държал с мен несправедливо. Отсега нататък ще се вслушвам само в неговите думи!

Кристин се изправи, с нея и монахът. Разтърсен и пребледнял от чутото, той промълви:

— Права си, Кристин. Редно е да слушаш думите на отец Айлив…

Гюнюлф понечи да си тръгне, но тя сграбчи отривисто ръката му:

— Недей да ме оставяш така! Гюнюлф, помня как ти гостувах в тази къща, докато тя още беше твоя. Ти ме посрещна топло. Спомням си и първата ни среща. Тогава бях изплашена и изпитвах болка, а ти се опита да ми поискаш прошка за делата на Ерлен. Нямало е как да знаеш… Ти се моли за моя живот и за живота на детето ми. Мислеше ни доброто, защото обичаш Ерлен. Недей да осъждаш Ерлен толкова сурово. Кой е безгрешен пред Бога? Ерлен спечели любовта на баща ми, а децата ни го обичат повече от всичко. Не забравяй, че Ерлен не се поколеба да ми осигури почтен и хубав живот, макар и да бях с немощна, податлива към лъстиви помисли плът. А „Хюсабю“ е прекрасно място. Последната вечер, преди да замина за града, имението ми се стори неземно красиво. Залезът изглеждаше прелестно. Двамата с Ерлен изживяхме немалко хубави дни в имението. Каквото и да стане, каквото и да се случи, няма да спра да обичам съпруга си…

Гюнюлф се подпря с две ръце на тоягата си. Винаги я носеше със себе си, когато напускаше пределите на манастира.

— Кристин, не се подвеждай по заревото на залеза и по любовта, за която се сещаш сега, защото се боиш за живота му. На младини — бях още помощник-дякон — Гюдбьорг, слугиня в „Сихайм“, по-късно жена на Алф от „Ювосен“, бе обвинена в кражба на златен пръстен. Оказа се невинна, но срамът и ужасът я разтърсили дълбоко, нечестивият се вселил в душата й и я подтикнал да слезе до езерото с намерението да се удави. После тя неведнъж ни разказваше, че в онзи миг светът й се сторил красив, окъпан в червено и златистожълто, а водата блестяла и изглеждала примамливо хладна. Но когато нагазила в езерото и водата й стигнала до кръста, изрекла името Христово и направила кръстен знак. Тогава целият заобикалящ я свят посивял, водата станала студена и Гюдбьорг осъзнала какво се канела да стори.

— В такъв случай няма да споменавам името Господне — тихо отвърна Кристин, а тялото й се вцепени, — щом има вероятност да се изкуша и да предам доверието на моя съпруг в тежката му участ. Но според мен не името Христово би ме спряло да помогна на Ерлен, а името на нечестивия…