Сигрид Унсет - Стопанка

Точно по това време на Ерлен му се струпаха куп неприятности, свързани с дейността му на областен управител. Миналата есен селянинът Хунтюв от Фурбрайд в долината Упдал уби съседа си, защото нарекъл жена му вещица. Съселяните на убиеца го завързаха и го заведоха при управителя. Ерлен го затвори в таванско помещение. Но когато зимата стана много люта, Ерлен пусна затворника на свобода сред слугите си. Едно време Хунтюв беше част от екипажа на „Маргигрен“ и показа завидно мъжество. Ерлен изпрати писмо с молба краля да отмени строгата присъда, та Хунтюв да може да се разхожда на свобода без опасност за живота си. Ерлен се постара да представи осъдения в най-добрата му светлина и когато Юлв Халдуршон лично гарантира, че Хунтюв ще се яви на тинга в долината на Оркла навреме, Ерлен пусна селянина да се прибере за Коледа. Хунтюв и жена му тръгнали към долината на река Дрива, за да погостуват на тамошния ханджия, с когото ги свързвала роднинска връзка, но по пътя изчезнали. Според Ерлен двамата загинали в разразилата се тогава виелица, ала мнозина се съмняваха, че просто са офейкали и сега хората на областния управител няма да успеят да ги хванат. Освен това заваляха нови обвинения срещу изчезналите съпрузи. Преди няколко години Хунтюв убил мъж в планината и заровил трупа му под купчина камъни, защото онзи одрал гърба на кобилата му. Вече не остана колебание, че жената на Хунтюв се е занимавала с магьосничество.

Свещеникът в Упдал и наместникът на архиепископа се заловиха да проверяват каква доза истина съдържат слуховете за магьосници. В резултат от разследването наяве излязоха доста неприятни подробности за начина, по който хората на много места в долината на Оркла пренебрегват повелите на християнската религия. Привикаха хора от крайните общини, от Ренабю, от гората в долината Упдал и по-специално един старец от залива Бюд да се явят, за да получат присъдата си от архиепископа в Нидарус. И в това начинание Ерлен не се включи с усърдие, та хората започнаха да го одумват. Разнесе се грозна мълва и за Он, стареца, който живееше до езерото под „Хюсабю“ и можеше да се смята почти за част от имението на Ерлен. Он се занимавал с руни и заклинания, а в стаята си държал изображения на странни идоли и им принасял жертви. Претърсиха жилището му, но не откриха нищо. Ерлен и Юлв Халдуршон са били при стареца, когато е издъхнал, и сигурно са поразчистили това-онова преди идването на свещеника, усъмниха се хората. Сетиха се, че някога лелята на Ерлен бе обвинена в магьосничество, прелюбодеяние и убийство на съпруга си, но Осхил Гаутесдатер беше твърде умна и хитра, а и разполагаше с подкрепата на влиятелни приятели. Затова не я сполетя беда. Хорската мълва не подмина и миналото на Ерлен: като млад той живял доста разюздано и дори дръзнал да се противопостави на църковното проклятие.

Впоследствие архиепископът привика Ерлен Никулаусьон на разговор в Нидарус. Симон тръгна с него. Възнамеряваше да вземе племенника си от „Ранхайм“ и да го заведе в долината, та момчето да погостува на майка си.

Пристигнаха седмица преди откриването на Фростенския тинг 29 29 Тингът, който отсъждал по правови въпроси в областта Трьонделаген. — Бел.прев. и в града кипеше оживление. Двамата мъже влязоха в имението на архиепископа и ги насочиха към стаята за разговори. Там завариха неколцина каноници и светски господари. Сред присъстващите се открояваха лагманът на Фростенския тинг Харал Никулаусьон, Улав Хермансьон — лагман в Нидарус, рицар Гюторм Хелгесьон — областен управител на Йемтлан, и Арне Явалсьон, който веднага се приближи към новодошлите и поздрави сърдечно Симон Андресьон. Арне отведе Симон до прозореца и двамата се настаниха там.

Симон не се чувстваше добре в компанията на Арне. Последно се видяха преди десет години в „Ранхайм“. Тогава тамошните стопани го приеха радушно, но пътуването остави незаличими следи в паметта му.

Докато Арне се хвалеше с малкия Явал, Симон не изпускаше баджанака си от очи. Ерлен разговаряше с кралския ковчежник Борд Петершон, който нямаше роднинска връзка с рода от „Хестнес“. На Ерлен никак не му липсваше аристократична осанка, но той се държеше много свободно и непринудено в разговора с възрастния мъж. Поклащаше се на пети и на пръсти с ръце, сключени на гърба. Както обикновено, облеклото му бе издържано в тъмни цветове, но представляваше красива гледка: виолетово-синя жилетка, плътно прилепнала към тялото, с цепки от двете страни и с черна яка. Бе отметнал качулката си назад и се виждаше сивата копринена подплата на дрехата му. На кръста си Ерлен носеше обкован със сребро колан и беше обут в прилепнали около прасците високи, червени ботуши, които подчертаваха елегантните му крака.