Сигрид Унсет - Стопанка

С оглед характера на Ерлен не беше никак чудно, че той скочи, така да се каже, върху борда на кораба на Ерлинг Никулаусьон и с двата крака. Ерлен подкрепи безрезервно заможния рицар, но той срещна силен отпор и изглеждаше съмнително някой от двамата да е извлякъл полза от плаването срещу течението. И все пак Симон си даде сметка, че колкото и неразумно да говори Ерлен за хора и вещи, думите му не са съвсем безсмислени.

Вечерта Ерлен се замая от пиене и се развесели. Намираха се в имението на Никулаус, което Гюнюлф му подари, след като даде монашески обет. Кристин също беше там заедно с три от децата им — двете най-големи и най-малкото — и Маргрет.

Късно вечерта в имението пристигна много народ. Сред гостите се оказаха и неколцина от присъствалите на срещата при архиепископа предишната сутрин. След вечеря, докато пиеха, Ерлен се смееше гръмогласно. Взе ябълка от купата върху масата и започна да я дялка с ножа си. После я пусна в скута на Сюнива Улавсдатер, която седеше срещу него.

Сътрапезницата на Сюнива поиска и тя да види ябълката и посегна да я вземе, но Сюнива не й позволи. Двете жени започнаха да се мушкат в ребрата със смях и закачки. Ерлен успокои госпожа Ейвур. Обеща да направи такава ябълка и за нея. Не след дълго всички гостенки държаха по една ябълка от Ерлен, изрисувана по думите му с любовни руни.

— Няма да ти стигнат силите да изпълниш всичките си обещания, момко — подвикна някой.

— Ами че няма да ги изпълнявам. Вече ми е минало времето — отвърна Ерлен и всички се засмяха дружно.

Тогава исландецът Кльонг разгледа една от ябълките и обясни, че това не били руни, а безсмислени знаци. Той щял да му покаже как се изсичат истински руни. Ерлен понечи да го спре:

— Недей! Иначе ще поискат да те вържа и да не те пусна повече, Кльонг, понеже без теб съм загубен.

По време на цялата тази дандания най-малкият син на Кристин и Ерлен влезе в стаята. Лавранс Ерленсьон, вече навършил две години, представляваше изключително красиво дете — светло и пълничко, с копринено меки руси къдрици. Жените от външната пейка веднага грабнаха детето и започнаха да го предават една на друга. Доста почерпени и развеселени, те прекаляваха с грубоватите ласки. Кристин, седнала до стената на почетното място с мъжа си, поиска да й дадат детето, защото малкият хленчеше и протягаше ръце към нея, но жените изобщо не реагираха на молбата й.

Изведнъж Ерлен прескочи масата и грабна сина си, който вече пищеше, докато Сюнива и Ейвур направо се сбиха коя да го вземе и го дърпаха. Бащата притисна детето в обятията й, заговори му утешително, но понеже малкият продължаваше да плаче, Ерлен започна да тананика, разнасяйки го напред-назад в полумрака. Сякаш напълно забрави за гостите си. Русата главица на детето лежеше отпусната върху рамото на бащата. От време на време Ерлен милваше с полуотворените си устни детската ръчичка, опряна в гърдите му. Известно време бащата разнася така детето. После влезе слугинята, която го наглеждаше и отдавна трябваше да го е сложила да спи.

Някой от гостите подкани Ерлен да изпее нещо, та да потанцуват. Стопанинът се славеше с хубавия си глас. Първоначално той отказа, но поразмисли и се приближи до дъщеря си, седнала на пейката. Прегърна я и рече:

— Хайде, Маргрет, ела да танцуваш с баща си!

В този момент пред Ерлен се изпречи младеж и хвана девойката за ръка.

— Маргит ми обеща тази вечер да танцува с мен…

Ерлен обаче вдигна дъщеря си на ръце и я остави от другата си страна.

— Имаш си жена — танцувай с нея, Хокон. Когато бях младоженец като теб, не ми се е случвало да танцувам с други моми…

— Ингебьорг се измори, а аз обещах на Хокон да танцуваме, тате — обади се Маргрет.

Симон Андресьон нямаше желание да танцува. Известно време наблюдаваше празненството, а погледът му от време на време се спираше върху Кристин. Докато слугините й разтребваха и бършеха масата и носеха още питиета и чуждоземни ядки, стопанката стоеше права до трапезата. После се настани до камината и се заговори с един свещеник. След малко и Симон се присъедини към двамата събеседници.

В разгара на веселбата Ерлен се приближи към съпругата си:

— Ела да танцуваме, Кристин — умолително протегна ръка той.

— Изморена съм — вдигна очи тя.

— Симон, ти я покани на танц. На теб няма да ти откаже.

Симон се надигна от мястото си и й подаде ръка, но тя поклати глава:

— Не ме кани, Симон. Много съм изморена…

Ерлен остана видимо разочарован от отказа на съпругата си. Върна се при танцуващите, хвана се за ръката на госпожа Сюнива и подвикна на Маргрет да им попее.