Късно вечерта Ерлен и Симон излязоха навън и стреснаха двама души, застанали един до друг зад ъгъла на къщата. В светлата като ден нощ Симон позна Хокон от „Гимсар“ и Маргрет Ерленсдатер. Ерлен ги проследи с поглед. Бащата беше напълно трезвен и Симон усети, че случката никак не му се понрави. Ерлен обаче се помъчи да оправдае двамата млади: знаели се от деца и били свикнали да се закачат. Симон нямаше нищо против младежите да се задяват, но му дожаля за Ингебьорг, младата невеста на Хокон.
На следващия ден Хокон дойде по работа в имението на Никулаус и попита къде е Маргит. Тогава Ерлен избухна:
— За теб дъщеря ми не е Маргит. Ако снощи не сте се разбрали, днес няма да ти дам възможност да говориш с нея.
Хокон вдигна рамене и на тръгване предаде поздрави на Маргарета.
Хората от „Хюсабю“ останаха в Нидарус по време на тинга, а Симон не се чувстваше много на място. Ерлен се гневеше, задето Гюнюлф е дал на приюта за болни, намиращ се от другата страна на имението, правото да разполага с някои от близките сгради и с част от градината. Ерлен искаше веднъж завинаги да откупи правата на приюта. Ни най-малко не му харесваше болните да се разхождат в градината и из двора, защото не представляваха никак приятна гледка, а и се боеше децата му да не лепнат някоя зараза. Но така и не успя да се споразумее с монасите, отговарящи за приюта.
Освен това Маргрет Ерленсдатер беше постоянно в устата на хората. До ушите на Симон стигаха разни слухове и той виждаше колко се измъчва Кристин, но бащата на девойката нехаеше. Вероятно не се съмняваше в способността си да опази честта на Маргрет, и одумките не го смущаваха. Все пак един ден Ерлен сподели със Симон, че Кльонг Аресьон поискал ръката на дъщеря му, и той не знаел как да постъпи. Нямал нищо против исландеца, но Кльонг бил незаконен син на свещеник и нямало да бъде никак хубаво децата на Маргрет да носят двойно клеймо заради позорния произход и на единия, и на другия си родител. Иначе Кльонг бил свестен мъж: весел, умен и много учен. Баща му, отец Аре, го отгледал в дома си и го образовал. Готвел сина си за свещеник и вече дори направил постъпки да му издейства изключение, но Кльонг не искал да поеме пътя на баща си. Очевидно Ерлен смяташе да изчака спокойно естествения развой на събитията: ако не се появи по-знатен жених, ще даде момата на Кльонг Аресьон.
Ерлен вече бе отклонил много добро предложение за дъщеря си и хората дълго одумваха високомерието и неблагоразумието му.
Отхвърленият кандидат за ръката на Маргрет — Сигмюн Финсьон, внук на барон Сигват от „Лайрхуле“ — не беше богаташ, защото фин Сигватсьон имаше единайсет живи деца. Не беше и млад, горе–долу на възрастта на Ерлен, но се отличаваше със завидно обществено положение и остър ум. Преди женитбата си с Кристин Лаврансдатер Ерлен уреди дъщеря му да получи доста земи, а през годините я отрупваше с всевъзможни накити и скъпоценности. Така зестрата й осигуряваше доста охолен живот като съпруга на Сигмюн. Ерлен ликуваше, задето знатен мъж поиска за жена заченатата му в прелюбодеяние дъщеря, но когато доведе у дома бъдещия жених на Маргрет, девойката отказа да се омъжи за него, защото на единия клепач имал няколко брадавици и те предизвиквали у нея непреодолима погнуса. Ерлен се съобрази с желанието и. Сигмюн се ядоса и го обвини в нарушаване на дадена дума, но Ерлен кипна и му припомни, че всичките им договорки са направени при условие девойката да склони. Ерлен нямал намерение да принуждава дъщеря си да се омъжи за човек, който не й е по сърце. Кристин се съгласи с него. Не бива да насилват момичето. Кристин обаче посъветва Ерлен да поговори сериозно с дъщеря си и да я накара да проумее колко подходящ жених е Сигмюн Финсьон. Маргрет едва ли щяла да получи по-добро предложение, имайки предвид как е родена. Тогава Ерлен се разгневи на съпругата си, задето се осмелява да му напомни подобно нещо.
Симон научи всички тези подробности в „Ранхайм“. Тамошните хора предвиждаха неблагоприятна развръзка; Ерлен бил действително влиятелен мъж, а дъщеря му се славела с хубостта си, но дългогодишните стремежи на баща й да я превърне в разглезена госпожица и да подхранва своенравието и високомерието й нямало да доведат до нищо добро.
След края на Фростенския тинг Ерлен се прибра в „Хюсабю“ заедно със съпругата си, децата и Симон Андресьон, който водеше племенника си Явал Явалсьон със себе си. Симон се опасяваше, че срещата на сестра му Сигрид с детето й, която тя очакваше с неописуемо нетърпение, няма да оправдае очакванията на майката. Сигрид живееше добре в „Крюке“ с мъжа си. Двамата имаха три прекрасни деца, а добродушен мъж като Гайрмюн се срещаше много рядко. Всъщност той помоли шурея си да доведе Явал на юг, та майката да види първородното си чедо, което не й излизаше от ума. Но бабата и дядото на Явал го бяха разглезили. Старците обичаха детето по полуда и не му отказваха нищо. Угаждаха на всичките му прищевки, а в „Крюке“ семейството живееше по-различно в сравнение с „Ранхайм“. Едва ли Гайрмюн щеше да се зарадва, когато роденото от жена му момче по време на леконравния й момински живот, дойде на гости и се държи като принц. Явал водеше със себе си слуга — възрастен мъж, комуто даваше заповеди, а клетият старец не смееше да се оплаче от упражнявания тормоз. Но с идването на Явал за синовете на Ерлен настана истински празник. Ерлен не искаше синовете му да отстъпват по нищо на внука на Арне Явалсьон. Нокве и Бьоргюлф получаваха от баща си всичко, което имаше гостът.
Читать дальше