Сигрид Унсет - Стопанка

— Господарю, надявам се да не смущавате покоя на този съвестен рицар заради тази стара история. Както вече споменах, никога не съм вярвал на такива бабини деветини и не съм забелязал животът на някой от нас да се е променил съществено, след като му дадох кесията.

Гюторм избухна в гръмогласен смях и останалите прихнаха един след друг. Архиепископът се смееше сподавено, кашляше и клатеше глава. За никого не беше тайна, че Ивар има повече желание, отколкото късмет в някои начинания.

Не след дълго един от канониците спря да се смее и призова останалите да преминат към сериозните занимания. С малко остър тон Ерлен попита дали някой е повдигнал обвинение срещу него. Доколкото му било известно, го извикали на разговор, не на разпит. Продължиха да му задават въпроси, но Гюторм Хелгесьон на няколко пъти избухна в едва сдържан смях и смути работата на разпитващия.

На следващия ден, когато Ерлен и Симон напуснаха „Ранхайм“ и поеха към дома, Симон отвори дума за срещата. Посъветва Ерлен да не приема случилото се твърде лековато. Симон забелязал, че някои от големците с удоволствие биха му устроили капан, стига да им се удаде възможност.

Ерлен се съгласи с него. На север повечето от влиятелните мъже подкрепяха ръководителя на кралската канцелария. Изключение правеше епископът. В негово лице Ерлен имаше верен сподвижник. Но действията на Ерлен не излизаха от рамките на закона. По всички юридически въпроси той се допитваше до дякона в „Хюсабю“, Кльонг Аресьон, известен като изключително вещ в правните казуси. Ерлен заговори сериозно, усмихна се съвсем бегло само когато отбеляза, че едва ли някой е очаквал от него да държи делата си под контрол — нито скъпите му приятели в околността, нито господата от кралския съвет допускат подобно нещо. Впрочем Ерлен изрази съмнение дали ще запази длъжността си на областен управител, ако се променят условията, наложени по време на управлението на Ерлинг Видкюнсьон. След смъртта на тъста и тъщата си Ерлен се намирал в положение, което не изисква да търси благоволението на големците, сдобили се с власт след обявяването на краля за способен да изпълнява задълженията си.

— Щом искат, нека обявят поквареното момче за крал. Престоят му в неизвестност едва ли му е помогнал да възмъжее. Още по-добре, тъкмо ще се разбере какви планове крои той или по-скоро шведските му съветници. Хората ще осъзнаят колко прозорлив е бил Ерлинг. На нас ще ни излезе скъпо, ако крал Магнюс пожелае да подчини Сконе на шведската корона — изрази мнението си Ерлен. — В мига, когато един-единствен човек, бил той датчанин или немец, завземе властта в тази земя, ще избухне война с датчаните. А що се отнася до договорения десетгодишен мир на север, вече изминаха пет и е много съмнително дали руснаците ще спазят примирието. И Ерлинг не вярва да стане така. Ръководителят на канцеларията Пол е учен човек, дори бих го нарекъл разумен в много отношения, но всички господа от кралския съвет взети заедно, които му повериха задачата да им сочи правилния път, явно имат ум колкото Черньо. Но те отстраниха Ерлинг от пътя си — поне засега. И аз бих се оттеглил, но Ерлинг и приятелите му искат да задържа властта си и благосъстоянието си на север. И аз вече не зная как да постъпя.

— Струва ми се, че си подхванал песента на Ерлинг — не се стърпя Симон.

— Така е — потвърди Ерлен. — Миналото лято отседнах в дома му, когато бях в Бьоргвин. Опознах го по-добре. Най-важното за него е да опази дългосрочния мир. Но той иска норвежкото могъщество да съществува съгласно принципа на лъвския мир. Никой не бива да чупи зъб или нокът на лъва на нашия роднина крал Хокон 30 30 Гербът на Норвегия представлява жълт лъв върху червен фон и води началото си от крал Свере (1153–1202), дядо на крал Хокон Хоконсьон. — Бел.прев. и лъвът никога не бива да се превръща в ловно псе на друг народ. Впрочем Ерлинг е взел много присърце мисията да сложи край на старите вражди между норвежците и Ингебьорг. Сега, когато след смъртта на Кнют тя остана вдовица, е желателно да си възвърне влиянието над сина си. Тя обича безпределно децата си от Кнют Порше и като че ли е забравила първородния си син, но нещата сигурно ще се променят, щом го види. Не разбирам защо Ингебьорг би желала крал Магнюс да се намеси в размириците в граничния район Сконе, макар че полубратята му имат земи там.

Симон си помисли колко детайлно е осведомен Ерлен за хода на събитията. Но загадка за него представляваше Ерлинг Видкюнсьон. Симон се питаше дали бившият кралски предстоятел смята Ерлен Никулаусьон за способен да взема правилни решения, или просто се е хванал за него като удавник за сламка. Рицарят от Бяркьой няма да сдаде така лесно властта. Никой не можеше да го упрекне в злоупотреба, но досега не му се беше налагало да се възползва от позицията си. Всички твърдяха, че с напредването на възрастта Ерлинг става все по-непреклонен и самонадеян, а след опитите на останалите членове на кралския съвет да му се опълчат, толкова навирил нос, че напълно престанал да се вслушва в думите на другите.