Сигрид Унсет - Стопанка

Това се случи на петия ден след празника на свети Халвар. Валеше тих, спокоен дъжд. Когато излезе на двора, я лъхна мек южен вятър и тя усети в ноздрите си мириса на хумус от разораните, наторени ниви. Пролетният дъжд потапяше околността в кафяви нюанси, въздухът синееше между високите скали, а мъглата се стелеше до половината на планинските склонове. От горичките по течението на пълноводната сива река се разнасяше подрънкване на хлопатари: пастирите пуснаха козите и сега животните се разхождаха и подръпваха напъпилите клонки. Бащиното й сърце винаги се радваше на пролетта: най-сетне настъпваше краят на зимата и на студа, сковаващ хора и добитък; идваше спасение за животните, защото ги пускаха от мрачните тесни кошари и ги изкарваха на паша.

По лицето на баща си Кристин мигом разбра, че наближава сетният му час. Ноздрите на Лавранс бяха побелели като сняг, устните и кожата около големите очи — посинели, а мокри от пот кичури коса бяха полепнали по широкото му чело. Болният обаче се намираше в съзнание и говореше ясно, макар бавно и немощно.

Слугите се изредиха един подир друг да се сбогуват с господаря си. Лавранс ги хващаше за ръка, благодареше им за службата, пожелаваше им крепко здраве и молеше за прошка, ако някога е сгрешил спрямо тях. Призоваваше ги кротко да го споменат в молитвите си. После дойде ред на роднините. Лавранс направи знак на дъщерите си да се наведат, за да ги целуне. Пожела им да ги стопля благословията на Бог и на всички светци. Двете жени плачеха горчиво, а Рамборг се хвърли в обятията на сестра си. Вкопчени една в друга, те се върнаха на местата си до краката на баща си. По-младата продължи да хълца, заровила лице в гърдите на Кристин.

Лицето на Ерлен трепереше неистово, а сълзите се стичаха по бузите му, когато вдигна ръката на тъста си и я целуна, молейки го да му прости всички прегрешения. Лавранс му прости на драго сърце и му пожела Бог да бъде с него цял живот. С тихи стъпки Ерлен застана до съпругата си и я хвана за ръка, а по красивото му лице се разля странна, бледа светлина.

Симон Андресьон не плачеше, но коленичи, когато се наведе да целуне ръката на Лавранс. Симон постоя така, без да я пуска.

— Много топла и добра ръка имаш, зетко — усмихна се немощно Лавранс.

После Симон отиде при Рамборг и тя обърна лице към него. Той обгърна слабичките й рамене с ръка.

Последна с Лавранс се сбогува съпругата му. Двамата си прошепнаха няколко думи, недоловими за останалите. Целунаха се пред очите на присъстващите. Смъртта витаеше из стаята и така повеляваше обичаят. После Рагнфрид коленичи пред леглото на мъжа си с обърнато към него лице, пребледняла, но мълчалива и спокойна.

Отец Айрик остана в дома на Лавранс, след като помаза умиращия с елей и му даде последното причастие. Свещеникът зачете молитви до главата му, а Рагнфрид приседна до краката на съпруга си. Изминаха няколко часа. Лавранс лежеше с полузатворени очи. От време на време размърдваше неспокойно глава върху възглавницата, шаваше с ръце над завивката, въздишаше тежко и от гърдите му се изтръгваше стенание. Присъстващите предполагаха, че е изгубил способността да говори, но не се забелязваха признаци на агония.

Стъмни се рано и свещеникът запали свещ. Хората седяха притихнали, вперили поглед в умиращия и заслушани в ромоленето на дъжда отвън. Изведнъж болният се раздвижи неспокойно, тялото му се разтрепери, лицето посиня. Явно не можеше да диша. Отец Айрик го хвана под раменете, изправи го да седне, подпря главата му до гърдите си и вдигна кръста пред лицето му.

Лавранс отвори очи, вторачи се в разпятието в ръката на свещеника и промълви съвсем тихо, но повечето от присъстващите чуха думите му ясно:

— Exsurrexi, et adhuc sum tecum. 28 28 Exsurrexi, et adhuc sum tecum (лат.). — Събуждам ли се, още съм с Тебе (Псалм 139). — Бел.авт.

През тялото на агонизиращия преминаха още няколко тръпки и ръцете му конвулсивно стиснаха завивката. Отец Айрик го подържа известно време. После внимателно положи мъртвеца върху възглавниците, целуна го по челото и приглади косите му. Притисна с пръсти клепачите и ноздрите му, изправи се и зачете молитва.

Разрешиха на Кристин да бди над тленните останки на баща си през нощта. Положиха покойника в стаята на горния етаж, защото беше по-просторна, а очакваха на бдението да дойдат много хора.

Кристин се възхищаваше на красиво бледо лице на баща си, обляно от златистата светлина на восъчните свещи. Отметнаха савана, та хората, които идват да видят мъртвеца, да не го изцапат с ръцете си. Отец Айрик и енорийският свещеник на Квам го опяха. Последният дойде привечер, за да се сбогува с Лавранс, но не го завари жив.