Сигрид Унсет - Кръстът

Поразтреби стаята. Намери надписа, който Бьорн Гюнаршон издълба върху греда на по-дългата стена. Понеже беше на латински, Кристин разбра само, че Бьорн се нарича Dominus и Miles 7 7 Dominus (лат.) — господар; Miles (лат.) — войник. — Бел.прев. . Прочете и името на бащиното му имение в областта Елвесюсел, което изгуби заради Осхил Гаутесдатер. Сред фините гравюри по почетното място на трапезата присъстваше и гербът му с еднорога и листата на водна лилия.

След малко на Кристин й се причу, че навън трополи кон. Излезе в преддверието и надникна.

От склона с широколистни дървета пред имението се задаваше висок черен жребец, впрегнат да дърпа шейна с дърва. До него крачеше Ерлен. Върху дървата се бе разположило куче, а наоколо бягаха още няколко.

Черньо, андалусецът, опъваше хамута и теглеше товара по тревистата част на двора. Едно от кучетата се спусна с лай надолу към къщата. Ерлен, който вече бе започнал да разпряга коня, забеляза безпокойството на кучетата. Взе брадвата от шейната и се приближи до къщата.

Кристин се скри вътре и затвори вратата след себе си. Спотаи се до огнището и зачака разтреперана.

Ерлен влезе с брадвата в ръка, а кучетата нахълтаха. Веднага намериха непознатата и започнаха да лаят оглушително.

Кристин видя как лицето му мигновено се обля в кървава червенина и се подмлади. Съпругата долови живия трепет на изящните му колебливи устни и се вгледа в големите му очи, врязани дълбоко под сенките на веждите.

Гледката я остави без дъх. Забеляза тъмната къса брада, покрила долната част на лицето му и посивялата му неподдържана коса. Руменината за миг избиваше по бузите му, а после пак се отдръпваше от тях, както когато бяха млади. От Ерлен лъхаше красота и младост. Сякаш нищо не бе в състояние да го сломи.

Дрехите му бяха в окаяно състояние: синята риза — изпоцапана и дрипава; коженият корсет над нея — надраскан, олющен и раздран около дупките за връзките. Но материята прилепваше плътно по тялото му и се огъваше послушно при всяко негово грациозно и силно движение. Опънатите кожени панталони бяха протрити на едното коляно, а на прасеца на другия крачол шевът се беше спукал. При все това Ерлен повече от всякога изглеждаше като потомък на аристократи и знатни господа. Високата му снажна фигура с широките, малко приведени рамене и дългите му изящни крайници радваше окото и внушаваше спокойствие. Той прехвърли тежестта на тялото си върху единия си крак, хвана се за колана около гъвкавия си кръст и отпусна другата си ръка, с която държеше брадвата.

Извика кучетата. Наблюдаваше Кристин, а по лицето му се разливаше ту червенина, ту бледност. Известно време и двамата мълчаха. Ерлен проговори с леко разколебан глас:

— Защо дойде, Кристин?

— Исках да проверя как си — отвърна тя.

— Е, вече видя — той се огледа. — Както разбра, живея доста сносно. Добре че си решила да дойдеш в ден, когато у дома е подредено и чисто — забеляза как по лицето й пробяга лека усмивка. — Или може би ти си подредила — засмя се тихо той.

Ерлен остави брадвата и седна на външната пейка с гръб, облегнат на масата. Изведнъж стана сериозен:

— Много си напрегната. Да не би в „Йорун“ да се е случило нещо с момчетата?

— Не — удаде й се да му каже каква е целта на посещението й: — Синовете ни се чувстват чудесно и се развиват добре. Но им е много мъчно за теб, Ерлен. Дойдох при теб, мъжо, за да те помоля да се прибереш у дома. Липсваш на всички ни — тя сведе поглед.

— Добре изглеждаш, Кристин — погледна я Ерлен с лека усмивка.

Тя почервеня, сякаш й беше ударил плесница.

— Не това е причината…

— Зная, че не ме молиш да се прибера, защото си твърде млада и здрава, за да живееш като вдовица — довърши мисълта й Ерлен, след като тя млъкна. — Дори и да се прибера, нищо добро няма да излезе от това, Кристин — сериозно заключи той. — „Йорун“ процъфтява в ръцете ти, зная го. Всяко твое начинание жъне успех. А аз съм доволен от живота си.

— Децата страдат, защото с теб сме скарани.

— О — проточено отвърна Ерлен. — Те са съвсем млади. Едва ли преживяват нашите разногласия толкова тежко, че да не ги забравят, когато им дойде времето да се разделят с детството си. Защо пък да не ти кажа? — усмихна се той. — С тях се срещаме.

Кристин и без това подозираше нещо такова, но се почувства унизена. Сякаш Ерлен целеше точно това, защото не допускаше тя да е разбрала. Синовете им нямаха представа, че майка им се досеща за срещите. Кристин подхвана сериозно: