Сигрид Унсет - Кръстът

Не минаваше ден след смъртта му, без тя да се сети за него и като че ли бе разбрала за любовта му още преди Рамборг да заговори за това. И тогава Кристин се постара да възкреси наум всеки спомен за Симон още от мига на запознанството им. През всичките тези години Кристин живя с лъжлива представа за някогашния си годеник. Преиначаваше тези спомени, както недобросъвестен бродяга подправя монета и добавя примеси от некачествена руда в среброто. Симон я освободи от дадената дума и пое вината за разтрогването на годежа им, а Кристин си внуши, че той, знаейки за обезчестяването й, е отвърнал лице от нея, изпълнен с презрение. Тогава, застанала в градината на монашеската обител, Кристин получи свободата си и съвсем забрави нещо важно: Симон още я смяташе за чиста и непорочна и прояви готовност да понесе срама за непостоянството и непокорството й. Поиска само едно — баща й да узнае кой е истинският виновник за раздялата им.

Не, Симон беше напълно невинен за проваления годеж. Когато научи колко е покварена, той се отзова и с негова помощ Кристин запази блясъка си на честна девойка в хорските очи. Ако тя бе успяла да го обикне, Симон щеше да се ожени за нея, без да й натяква и да стаи в душата си огорчението от позорната й постъпка.

И при все това Кристин осъзнаваше, че не би могла да го обикне. Никога нямаше да обикне Симон Андресьон. Същевременно Симон притежаваше всичко онова, чиято липса я вбесяваше у Ерлен. Самата тя е жалка жена: знае само да се оплаква.

Симон цял живот се бе раздавал на жената, която обича. Досега Кристин си мислеше, че и тя е правила същото за него.

Дори когато приемаше подаръците, му нехайно и неблагодарно, той й се усмихваше. Явно често се е чувствал угнетен в нейно присъствие, даде си сметка тя. Зад необикновено безизразната си физиономия Симон е криел тъга. Но той винаги пропъждаше лошите мисли, пускаше някоя весела шега и отново й предлагаше да се възползва от защитата, помощта и щедростта му.

Когато Ерлен приемаше даровете й, без да ги забележи, Кристин изпадаше в ярост, заравяше дълбоко болката си и непрекъснато си я припомняше.

Тук, в тази стая някога изрече дръзки думи: „Сама реших да поема по дивата пътека и няма да обвинявам Ерлен, ако тя ме отведе в пропастта.“ Обърна се с това обещание към жената, която подтикна към смъртта, за да осигури простор за любовта си.

Кристин проплака силно, скръсти ръце на гърдите си и се залюля. Да, тогава тя гордо заяви, че няма да се оплаче от Ерлен дори и той да се измори от нея, да й изневери, да я изостави…

Ако Ерлен се беше провинил в тези прегрешения, ако я беше излъгал веднъж и си бе взел поука, тя щеше да удържи на думата си. Но той не я измами само веднъж. Той непрекъснато предаваше доверието й и превърна живота й в безконечна тревога и несигурност. Не, Ерлен не я излъга, но и не й осигури спокойствие. Сякаш всичко това нямаше край. И ето, тя отново идва, за да го моли да се прибере и да продължи ежедневно да пълни чашата й с неизвестност и безпокойство, с напразни очаквания, с копнежи, страх и потъпкани надежди.

Кристин се чувстваше изтощена от постъпките му. Вече нямаше младостта и смелостта да живее с него, а вероятно дори и в дълбока старост той щеше да има власт над нея. Не беше достатъчно млада, за да понесе съжителството с него, нито достатъчно стара, за да понесе характера му с търпение. Превърна се в окаяна жена. Май винаги е била такава. Симон се оказа прав.

Симон и баща й. Двамата продължиха да я обичат със същата преданост, макар тя да потъпка волята им заради мъжа, когото вече сама не можеше да понася…

О, Симон, зная, ти никога не си искал да ми отмъщаваш. Но сега се питам, Симон, дали в гроба си усещаш, че вече си отмъстен…

Кристин не издържаше да стои така. Трябваше да се залови с нещо. Оправи леглото, огледа се за метла, но не намери. Надникна в килера. Сега разбра защо мирише на конюшня. Вътре Ерлен беше стъкмил стая за коня си. Беше изметено и чисто. Седлото и сбруята, окачени на стената, изглеждаха добре поддържани и смазани, а повредите по тях — поправени.

Отново съчувствието отми всички други мисли. Нима Ерлен държи Черньо вътре, защото не понася самотата си?

Кристин чу шум в покритата галерия. Пристъпи към прозореца, замъглен от прах и паяжини. Различи женска фигура. Извади парцалите и надникна. Жената остави навън ведро с мляко и малко сирене. Беше на години, куца, грозна и облечена бедно. Кристин не съзнаваше ясно колко по-леко задиша, като огледа непознатата.