Сигрид Унсет - Кръстът

Малко преди да се зазори, Кристин се събуди, защото в стаята настана смут. Симон започна да агонизира. Изгуби способността да говори, но все още я познаваше, личеше по очите му. Изведнъж в тях сякаш се строши парче стомана: скриха се под клепачите. Но клетникът продължи да се мъчи, а от гърдите му се изтръгваха предсмъртни хрипове. Свещеникът дойде и прочете молитви за умиращи. Двете жени седяха до леглото, а в стаята се събраха всички от имението. Малко преди пладне Симон най-сетне издъхна.

На следващия ден във „Формо“ пристигна Юрд Андресьон. Докато бързал да дойде, погубил един кон от препускане. Още в Брайдин разбрал за смъртта на брат си и отначало запази самообладание. Но когато сестра му, обляна в сълзи, му се хвърли на врата, той я притисна към гърдите си и се разхлипа като дете.

По това време Рамборг Лаврансдатер държеше в обятията си новородения си син в „Дюфрин“. Гауте Ерленсьон тъкмо влязъл и още преди да обясни за какво е дошъл, Рамборг надала оглушителен писък „Симон умира!“. После се строполила и се загърчила в спазми. Детето се появи на бял свят шест седмици по-рано от очакваното, ала всички се надяваха да оцелее.

Почетоха паметта на Симон Андресьон с голям помен и го погребаха до хора в църквата „Свети Улав“. Жителите от околността одобриха последния дом, който си беше избрал. Старият род от „Формо“, чийто последен потомък сред мъжете беше Симон Семюнсьон, някога се славеше като влиятелен и знатен. Астрид Симонсдатер се омъжи за богаташ, а синовете й се сдобиха с рицарско звание и служиха в редиците на краля, но много рядко се отбиваха в имението на майка си.

Когато внукът на Астрид се засели във „Формо“, хората се зарадваха, че той ще възроди името на стария род. За кратко престанаха да смятат Симон Андресьон за пришълец и сега скърбяха дълбоко за преждевременната му смърт, защото Симон бе навършил едва четирийсет и две години.

Седмиците минаваха, а Кристин продължаваше да събира смелост в сърцето си, за да съобщи на Ерлен последната молба на покойника. Беше решена да изпълни волята му, но й се струваше трудно начинание. В „Йорун“ имаше много работа. И тя преговаряше със самата себе си, за да отложи пътуването си до „Хауген“.

След Великден Рамборг Лаврансдатер пристигна във „Формо“. Беше оставила децата си в „Дюфрин“. Кристин я попита как са. Били добре. Двете момичета плакали горчиво и скърбели много за загубата на баща си. Андрес, твърде малък, още не разбирал какво се е случило. А новороденият син, Симон Симонсьон, поукрепнал и имало изгледи да заякне и да наедрее.

Рамборг почти не излизаше от имението. Само няколко пъти отиде на църква и на гроба на мъжа си. Кристин я посещаваше при всяка възможност. Искаше й се да опознае по-добре малката си сестра. Вдовицата изглеждаше като дете в траурните си дрехи. Тежката тъмносиня рокля никак не подхождаше на крехкото й, сякаш недорасло тяло, а ленените ленти под черния вълнен воал, който падаше на колосани гънки от главата почти до подгъва на полите й, ограждаха малкото й изпито триъгълно лице и му придаваха жълтеникав оттенък. Тъмни кръгове се вдълбаха под големите й очите, а черните зеници потъмняха и се разшириха.

По време на сенокоса измина седмица, без Кристин да намери време да се отбие при сестра си. Косачите й обадиха, че Рамборг имала гост във „Формо“ на име Ямелт Халваршон. Кристин беше чувала това име от Симон. Ямелт притежаваше много голямо имение недалеч от „Дюфрин“. Двамата със Симон бяха приятели от деца.

По време на сенокоса цяла седмица валя дъжд и Кристин посети сестра си. Поговори за лошото време и за сеното, разпита я как вървят работите в „Формо“. Неочаквано Рамборг подхвана:

— Отсега нататък Юн ще се оправя с имението. След няколко дни заминавам на юг, Кристин.

— Бедничката, затъжила си се за децата — кимна Кристин.

Рамборг стана и започна да снове из стаята.

— Ще ти кажа нещо, което вероятно ще те изненада. Съвсем скоро ти и децата ти ще получите покана за сватба в „Дюфрин“. Приех предложението на Ямелт да се омъжа за него. Юрд ще ни сгоди.

Кристин мълчеше. Пребледняла, Рамборг се вторачи упорито в нея с черните си очи.

— Доколкото разбирам, няма да останеш дълго вдовицата на Симон — отвърна по-голямата сестра. — А аз си мислех, че скърбиш за него… Ти решаваш какво ще правиш.

Рамборг остана безмълвна. След малко Кристин по пита:

— Юрд Андресьон знае ли, че възнамеряваш да се омъжиш повторно толкова скоро?