Сигрид Унсет - Кръстът

— Да — Рамборг отново заснова из стаята. — Хелга ме посъветва да взема Ямелт за мъж. Богат е. А Юрд е умен мъж и отдавна е разбрал колко нещастен беше бракът ми със Симон — засмя се тя.

— Какви ги говориш! Никой не е останал с впечатлението, че двамата сте живели зле. Хората виждаха само сговор и разбирателство помежду ви. Симон ти угаждаше непрекъснато, купуваше ти каквото поискаш и се стараеше да те пощади от тежък и изтощителен труд, та да се радваш на младостта си. Симон обичаше децата си и всеки ден ти показваше своята признателност, задето си ги родила.

Рамборг се усмихна ехидно, а Кристин продължи разпалено:

— Ако ти се струва, че не сте живели добре, вината не е на Симон.

— Съгласна съм — отвърна Рамборг. — Аз ще поема вината, щом ти нямаш смелостта да го направиш.

Кристин я погледна безпомощно.

— Сестро, сама не знаеш какво говориш.

— Напротив — възрази Рамборг. — Ти може би наистина не знаеш. Никога не си мислила за Симон и не се съмнявам, че изобщо не си се досещала. За теб той беше удобно спасение, когато ти беше нужен помощник, готов да носи нажеженото желязо заради теб. Изобщо не си отделяла време да размишляваш над въпроса какво му струва това. Да, порадвах се на младостта си. Симон ме качваше на седлото, засмян и мил, и ме изпращаше да се веселя при роднини и приятели. А когато се прибирах, ме посрещаше пак така засмян и мил и ме потупваше, както се потупва куче или кон. Дори и по време на дългите ми отсъствия не му липсвах.

Кристин се изправи и застана до масата. Рамборг сновеше напред-назад и кършеше ожесточено ръце, а кокалчетата й пукаха.

— Ямелт — малко по-спокойно подхвана тя. — Отдавна зная какво мисли за мен. Разбрах за любовта му още докато жена му беше жива. Никога не е издавал чувствата си с дума или постъпка. Няма нищо такова! И той преживява тежко смъртта на Симон. Това е самата истина! Хелга ни каза, че според нея сега е моментът двамата да… А и няма какво повече да чакам. Времето нито ще облекчи, нито ще усили тъгата ми по Симон. Искам да усетя какво е да живееш с онзи, който години наред тайно е мечтал за теб. Вече разбрах как се чувства жена, чийто съпруг цял живот е копнял за друга.

Кристин не помръдна. Рамборг се спря пред нея, от очите й хвърчаха злобни искри:

— Няма как да отречеш, че думите ми са истина!

Кристин излезе от стаята мълчаливо, с наведена глава. Докато стоеше под дъжда на двора и чакаше слугата да доведе коня й. Рамборг се появи на вратата и се вторачи в по-голямата си сестра с черни, изпълнени с ненавист очи.

На следващия ден Кристин се сети какво обеща на Симон, ако Рамборг се ожени повторно. Върна се във „Формо“. Нямаше да е никак лесно да изпълни намерението си. А най-голямата беда се състоеше в убеждението, че няма да успее да пророни нито една дума в подкрепа и за утеха на по-малката си сестра. Женитбата на Рамборг с Ямелт от „Елин“ й се струваше необмислена постъпка, особено като се има предвид в какво душевно състояние се намира. Но Кристин осъзнаваше колко безсмислено е да се противопостави на сестра си.

Рамборг отказа сърдито и остро на сестра си да пусне заварената си дъщеря в „Йорун“.

— Средата в твоето имение не ми се струва никак подходяща за младо момиче.

Кристин смирено се съгласи с нея.

— Обещах на Симон да взема Арнерд…

— Ако под влиянието на силната треска, която е замъглила разсъдъка му, той не е осъзнавал, че ме оскърбява с това свое желание, ти сигурно ще разбереш колко обидно звучи молбата ти — отвърна Рамборг.

Кристин се прибра в „Йорун“, без да изпълнила поръчението на Симон.

Следващата сутрин предвещаваше хубаво време. Когато синовете й влязоха да закусят, Кристин им нареди да приберат сеното без нея, защото тръгвала на път и щяла да отсъства няколко дни.

— Ще отида в Довре да намеря баща ви. Решила съм да го помоля да забрави разногласията ни и да го попитам кога ще се прибере.

Синовете й се изчервиха. Не смееха да се вдигнат очи, но майката забеляза колко се зарадваха. Притегли Мюнан към себе си и се наведе:

— Ти сигурно вече забрави баща си, нали, мъниче?

Момчето кимна безмълвно с искрящи очи. И останалите погледнаха майка си крадешком: от години не бяха я виждали толкова хубава и младолика.

Малко по-късно Кристин излезе на двора, облечена за пътуването с църковната си премяна: черна вълнена рокля, извезана със сини и сребристи нишки на врата и на ръкавите; черно палто с качулка, но без ръкави, защото се намираха в разгара на лятото. Нокве и Гауте оседлаха конете: искаха да придружат майка си. Тя не им възрази, ала не беше никак словоохотлива, докато яздеха на север по пътя Рустен и се изкачваха към планината Довре. Умислена, мълчеше, а в редките случаи, когато се обръщаше към момчетата, говореше за други неща, а не за целта на пътуването си.