Сигрид Унсет - Кръстът

Кристин стана кръстница на момчето, а Юлв пое разходите по кръщенето. Яртрюд го обвини, задето похарчил прекалено много пари и оставил твърде големи подаръци на люлката и на леглото на майката. За да укроти гнева на съпругата си, Юлв й поднесе най-тържествено скъпоценни накити: позлатен кръст на синджир, палто с кожена подплата и голяма сребърна закопчалка, златен пръстен и брошка. Но Яртрюд съзнаваше, че мъжът й няма да й отстъпи дори една нива повече от земите, които й обеща преди сватбата. Ако Юлв останеше бездетен, имотите му щеше да наследи Халдур. Яртрюд се вайкаше, задето детето им се роди мъртво, а нямаше изгледи тя да забременее отново. Жената стана за посмешище в цялата околност, защото се оплакваше от неволята си на всеки срещнат.

След като младата невеста на племенника му си взе очистителната молитва, Юлв помоли Кристин да позволи на Халдур и Аудхил да живеят в стаята с огнището. Стопанката се съгласи. Избягваше Халдур, понеже той й навяваше болезнени спомени, но общуваше често с Аудхил, която се стараеше да й помага, с каквото може. В края на лятото детето на Халдур и Аудхил се разболя тежко. За успокоение на младата неопитна майка Кристин пое грижите за лечението му.

През есента двамата си заминаха, а стопанката остана да тъжи и за тях, и за малкото им дете. Макар че осъзнаваше колко глупаво е да се измъчва, Кристин не можеше да прогони болката, задето изведнъж спря да ражда деца. Така или иначе тя не беше стара. Нямаше още четирийсет.

Присъствието на младата, по детски неопитна съпруга на Халдур и грижите за бебето досега отвличаха мислите й от болезнени теми. А събитията в дома на Юлв Халдуршон също я разсейваха, колкото и тежко да й беше да наблюдава как се разпада бракът на сродника им.

Постъпката на Ерлен след литанията я огорчи и не й се мислеше как ще приключи всичко това. Той се появи на шествието и в църквата пред очите на всички съседи, а после си тръгна, без да удостои съпругата си дори с поздрав. Това й се струваше толкова жестоко, че Ерлен й стана безразличен.

Кристин не беше разменила и дума със Симон Андресьон от деня, когато дойде да й помогне с добитъка. Видеше ли го до църквата, тя му кимваше за поздрав и се спираше да поговори със сестра си. Нямаше представа как приемат сегашното й положение и заминаването на Ерлен.

В неделята след празника на свети Вартоломей хората от „Формо“ дойдоха на службата заедно с Юрд от „Дюфрин“. Симон изглеждаше много весел, докато влизаше в храма рамо до рамо с брат си. След литургията Рамборг се приближи до Кристин и й прошепна развълнувано, че чака дете по Благовещение.

— Кристин, сестро, ела у дома да празнуваме заедно!

Кристин поклати печално глава, потупа младата жена по бузите и се помоли на Бог бледите страни на бременната да донесат щастие на нея и на мъжа й, но отклони поканата.

След разрива с Ерлен Симон се помъчи да си внуши, че така е най-добре. Стопанинът на „Формо“ не изпитваше потребност да се допитва до хорското мнение дали е постъпил правилно, или не. За себе си знаеше колко всеотдайно бе помагал на Ерлен и Кристин в критични моменти. Подкрепата му в селскостопанската работа не беше толкова ценна за хората от „Йорун“, че да си усложнява живота.

Но когато разбра, че Ерлен е напуснал имението, Симон вече не можеше да запази спокойствието, което се опитваше да си наложи толкова упорито. Напразно си казваше, че никой не знае как всъщност стоят нещата и защо Ерлен не се прибира. Хората само сплетничат, без да имат представа каква е истинската причина. Не бива да вярва на всички празнословия. Но го глождеше безпокойство. Обмисляше дали да не навести Ерлен в „Хауген“, да си вземе назад думите, които му каза при последната им среща, а после да намери начин да оправи нещата между Ерлен и Кристин. Симон обаче не се осмели да осъществи намеренията си.

Не допускаше, че някой забелязва колко разтревожено преживява раздялата на роднините си. Ежедневието му протичаше нормално, той се грижеше за имението и за земите си, веселеше се и пиеше невъздържано заедно с приятелите си, ходеше на лов в планината, когато му останеше време, глезеше децата си у дома, а между съпрузите във „Формо“ никога не се чуваше груба дума. Слугите сигурно смятаха, че отношенията помежду им са по-гладки от всякога, защото Рамборг стана по-умерена и овладяна. Не капризничеше и не проявяваше някогашната си детинска раздразнителност за дреболии. Макар и да не го показваше, Симон се чувстваше несигурен и плах в общуването си с нея. Нещо го възпираше да я закача и глези като дете. Симон се колебаеше как да се държи с жена си.