Сигрид Унсет - Кръстът

— А онези, които отидат в Царството Небесно, отче Айрик? — попита след малко тя.

— Тях Господ ги праща с дарове и вести от Рая.

— Някога ти споделих, че видях брат Едвин Ричардсьон.

— Да, спомням си. Или е било сън — изпратен ти от Бог или от твоя ангел хранител — или монахът е светец.

— Баща ми — разтреперано прошепна Кристин, — отче, толкова пъти съм се молила да зърна лицето му поне за миг. Изпитвам неописуемо силно желание да го видя, отче Айрик. Надявам се изражението му да ми подскаже как да постъпя. Ако можех да получа съвет от баща си, щях… — тя прехапа устни и избърса с края на забрадката си напиращите да рукнат сълзи.

Свещеникът поклати глава:

— Моли се за душата му, Кристин, макар че според мен Лавранс и майка ти отдавна са получили утеха при Онзи, при Когото са търсили утеха за всичките си неволи по време на целия си земен път. Безспорно Лавранс продължава да те закриля с любовта си. С молитви и панихиди всички ние се свързваме с него. Начинът, по който стигаме до него, е от неразбираемите за мнозина тайнства, но не се съмнявай, че този начин е за предпочитане, вместо да смущаваме покоя му, за да идва на този свят и да ти се покаже…

Кристин поседя мълчаливо известно време, за да се овладее и да събере сили да говори. После разказа на свещеника какво се случи между нея и Ерлен в стаята с огнището, като се постара да предаде точно всяка изречена дума.

След като я изслуша, свещеникът запази мълчание. Кристин плесна отривисто с ръце:

— Отче Айрик! Според теб аз ли нося вина за разрива помежду ни? Смяташ ли, че съм сбъркала, а Ерлен има право да избяга от мен и да изостави така синовете ни? Според теб справедливо ли е да иска от мен аз да го потърся, да падна на колене пред него и да си взема назад изречените от мен злобни думи? Ерлен няма да се прибере у дома, ако не го направя!

— А ти смяташ ли, че е необходимо да викаш Лавранс от отвъдното, за да му поискаш съвет? — свещеникът се изправи и сложи ръка върху рамото й: — Кристин, помня те от съвсем малка. Лавранс те водеше на църква, нагласяше ръцете ти пред гърдите ти и те караше да ми прочетеш „Отче наш“. Ти казваше молитвата ясно и изразително, макар и да не разбираше нито дума. После научи какво е значението на норвежки на всяка молитва. Вероятно вече си го забравила… Забрави ли, че баща ти обясняваше всичко и ти засвидетелстваше своята почит и любов? Лавранс прие с уважение мъжа, пред когото ти толкова се боиш да се смириш. Кристин, нима вече не си спомняш какъв прекрасен празник организира баща ти за вашата сватба? А вие двамата напуснахте дома му като крадци, отнасяйки със себе си достойнството и честта на Лавранс Бьоргюлфсьон.

Задавена от ридания, жената зарови лице в ръцете си.

— Не си ли спомняш вече, Кристин, че Лавранс не поиска от вас да измолите от него прошка на колене, преди да ви приеме отново в любящото си бащино сърце? Нима гордостта ти не може да преглътне необходимостта да сведеш глава пред Ерлен, комуто си нанесла обида, незначителна в сравнение с обидата, която нанесе на баща си?

— Исусе! — ридаеше неутешимо Кристин. — Исусе, смили се над мен…

— Явно все пак не си забравила името Му — отбеляза свещеникът. — Него баща ти се стремеше да следва като апостол и да Му служи като верен рицар — отец Айрик докосна малкото разпятие над главите им. — Без да е съгрешил, Божият син загина на кръста, за да изкупи греховете ни към Него. Прибери се у дома, Кристин, и помисли над онова, което ти казах — посъветва я той, след като тя си поплака.

Дните се търкаляха, времето се стопли, изви се буря, заваля лапавица и проливен дъжд. На моменти вятърът ставаше толкова силен, че хората не смееха да излязат на двора, за да не ги отнесе вихрушката. Пътищата из околността бяха непроходими. Реката придойде бурно, бързо и внезапно. Онези, които живееха в най-уязвимите имения, се преместиха. Кристин нареди да пренесат повече от зърното в новата постройка, а добитъка заведоха при отец Айрик, защото пролетният обор на „Йорун“ се намираше на другия бряг на реката. Лошото време донесе много несгоди на стопаните. Снегът в градините се размекна като масло на огън, а животните страдаха от недохранване след суровата зима. На две от най-хубавите телета краката им се счупиха като изгнили стъбла на цветя.

В деня, когато преместваха добитъка, неочаквано на пътя им се изпречи Симон Андресьон с четирима ратаи. Мъжете се спуснаха да помагат на хората от „Йорун“. В цялата олелия, която съпътстваше пренасянето на крави, овце и агнета, примесена с вятър и дъжд, роднините нито успяха да се чуят, нито да поговорят на спокойствие. Но вечерта Кристин настани Симон и хората му на пейката в „Йорун“, за да се подкрепят със сгряващо пиво. Тогава размениха няколко думи със Симон. Той я покани да постои във „Формо“ със слугините и децата и предложи да помогне заедно с двама от слугите си на Юлв и ратаите в „Йорун“. Кристин му благодари, но настоя да остане в дома си. Изпратила Лавранс и Мюнан в „Юлвсволене“, а Яртрюд отишла при отец Сулмюн: със сестра му станали много добри приятелки.