Сигрид Унсет - Кръстът

Докато траеше сухият студ, Кристин обясняваше на хората от околността, които се отбиваха в имението и питаха къде е стопанинът, че Ерлен отишъл в планината да си опита късмета в лова. През първата седмица на декември обаче падна обилен сняг — и в долината, и в планината.

Рано сутринта на празника на света Лусия Кристин излезе от обора. Навън още беше тъмно, а по небето сияеха звезди. На слабата светлина от боровата главня, забита в снежна пряспа на двора, стопанката видя как тримата й синове си завързват ските пред вратата на къщата. Наблизо чакаше скопеният жребец на Гауте. Добичето имаше снегоходки на копитата и самар на гърба. Тя веднага отгатна накъде са тръгнали момчетата. Когато забеляза, че и Бьоргюлф се готви да пътува с Нокве и Гауте, майката успя само да промълви:

— И ти ли ще караш ски, сине? Днес времето ще е ясно и ще ти се възпалят очите!

— Нали виждаш, майко.

— Ще се приберете ли преди обяд? — безпомощно попита тя.

Бьоргюлф не умееше да кара ски, а и светлината от отражението на слънчевите лъчи върху снега никак не му понасяше. Затова зимно време излизаше много рядко. Нокве обаче отговори, че щели да останат няколко дни в „Хауген“.

Кристин се прибра, обзета от силна тревога. Близнаците се цупеха и сърдеха. Явно и те са искали да отидат при баща си, но по-големите им братя не са им позволили.

На сутринта на петия ден тримата й синове си дойдоха заради Бьоргюлф. Тръгнали в ранни зори, още било тъмно, та да се приберат преди изгрев-слънце. Двамата по-големи се качиха в спалнята си — Бьоргюлф изглеждаше капнал от умора — а Гауте занесе дисагите и самарите в стаята на първия етаж. Донесе две хубави кученца за малките си братя. От въодушевление Лавранс и Мюнан изгубиха ума и дума. Гауте се помъчи да не издаде притеснението си:

— А това татко поръча да го дам на теб, майко.

Подаде й четиринайсет хермелинови кожи, от хубави по-хубави. Кристин ги пое смутено. Не знаеше какво да му каже. Искаше й се да го пита за много неща, но се боеше да не би, ако покаже за малко колко е уязвима, да изгуби самоконтрол пред все още твърде младия Гауте. Едва успя да отрони:

— Вече са побелели, както виждам. Нормално, нали преполовихме зимата…

Нокве слезе долу и двамата братя седнаха да хапнат каша. Кристин предупреди Фрида, че иска лично да поднесе яденето на Бьоргюлф. Изведнъж й хрумна да поговори с мълчаливия си син, защото забелязваше колко по-зряло се държи той от братята си.

Бьоргюлф лежеше с компрес върху очите. Майката закачи котел с вода на куката над огнището, а момчето се надигна на лакът и започна да се храни.

През това време Кристин свари отвара от изсушена очанка и змийско мляко. Взе празната паница, изплакна зачервените, подути очи на сина си с отварата и ги покри с компрес. Събра кураж и попита:

— Баща ти не каза ли кога смята да се прибира?

— Не.

— Винаги си толкова мълчалив, Бьоргюлф — отбеляза тя след малко.

— Май е заложено в кръвта ни, майко. Срещнахме Симон и хората му на север от връх Рустен. Извозваха някакви товари — додаде момчето.

— Спряхте ли се да поговорите със свако си?

— Не — засмя се Бьоргюлф. — Сякаш целият ни род е заразен с някаква болест. Помежду ни не вирее сговор.

— Мен ли обвиняваш за това? — нахвърли му се майката. — Първо се оплакваш, задето всички от рода ни мълчим, а после се чудиш защо не можем да живеем в разбирателство.

В отговор Бьоргюлф пак се засмя. Надигна се на лакът, сякаш се вслушваше в дишането на Кристин:

— За Бога, майко, не се разстройвай така. Пребит съм от умора, защото не съм свикнал да карам ски. Не ме слушай какви ги говоря. Пределно ясно ми е, че не си свадлива жена.

Кристин веднага излезе от стаята. За нищо на света не смееше да разпитва сина си какво мислят младите по такива въпроси.

Всяка вечер майката си лягаше и се ослушваше напрегнато. Дали синовете й обсъждат положението, когато останат сами горе? Чуваше глухо трополене на ботушите и коланите с ножове, които момчетата захвърляха на пода, и гласовете им, но не можеше да долови нито една дума. Синовете й се надвикваха и повишаваха тон. Разговорите им напомняха едновременно и кавга, и шега. Веднъж се чу как единият близнак извика силно, а после момчетата завлачиха някого по пода. От трополенето прахът от горния етаж се разлетя в спалнята й. После някой отвори с трясък вратата към чардака, а оттам долетя тропот. Ивар и Скюле започнаха да заклинат, да заплашват и да блъскат по вратата. Тя различи високия, развеселен глас на Гауте, застанал до вратата към чардака. Явно големият брат пак се бе скарал с близнаците и накрая ги бе изхвърлил навън. Разнесе се мъжкият глас на Нокве: той сдобри момчетата и пусна близнаците в спалнята. Разговорите и смехът на синовете й долитаха още известно време от горния етаж и постепенно стихнаха. След малко майката долови глухо боботене на равни промеждутъци, което напомняше тътен на гръмотевична буря, вилнееща из планината.