Сигрид Унсет - Кръстът

Кристин се усмихна в тъмното: Гауте хъркаше, когато си лягаше много изморен. Така хъркаше и баща й. Приликата е странно нещо. Синовете й, които приличаха на Ерлен по външен вид, бяха наследили от него и тихия си като на птици сън. Докато размишляваше над дребните черти, повтарящи се в родители и деца поколения наред, устните й се разтеглиха в усмивка. Мъчителното безпокойство в душата й отслабна, а сънят я замая и разплете мислите й, увити една в друга. Отпусна се блажено, забрави за всичко и се унесе в сън.

Те са млади, утешаваше се тя, няма да го преживеят толкова тежко…

В дните преди настъпването на новата година в имението се отби отец Сулмюн, помощник–свещеника. За пръв път се случваше да дойде в „Йорун“ без покана. Стопанката го посрещна радушно и почтително, но я обзе лошо предчувствие. Опасенията й се оправдаха. Свещеникът се чувствал длъжен да провери дали Кристин и съпругът й не са прекратили самоволно и богохулно свещения си съюз. Ако това отговаряло на истината, отецът искал да разбере кой е виновен за това престъпление.

Кристин усети как започна да увърта и да обяснява твърде подробно и словоохотливо, че Ерлен искал да нагледа земите си на север в Довре, защото „Хауген“ било доста занемарено от години, а двамата с мъжа й били принудени да се грижат за благополучието си заради многобройната си челяд и така нататък. Изложи му положението прекалено обстоятелствено и отец Сулмюн, без да блести с особено остър ум, все пак забеляза смущението й. Стопанката продължаваше да обяснява колко ревностен ловец е съпругът й и показа на свещеника какви хермелинови кожи й е изпратил. В объркването си Кристин подари кожите на отец Сулмюн и чак след това се усети какво е направила.

След като изпрати госта, стопанката се разгневи. Ерлен трябваше да предположи какво я очаква, когато хората забележат дългото му отсъствие: свещеникът рано или късно щеше да дойде и да разпитва каква е причината.

Отец Сулмюн беше плах човек. Човек не можеше лесно да отгатне възрастта му, но изглеждаше около четирийсетгодишен. Не се отличаваше нито с особена далновидност, нито с ерудиция, но го знаеха като почтен, благочестив и добродетелен Божи човек. Малкото му имение управляваше неговата сестра, жена на възраст — бездетна, вдовица и дотеглива сплетница.

Отец Сулмюн искаше да си извоюва славата на ревностен църковен служител, но се впускаше да вразумява предимно по-бедни хора и се занимаваше с дребни провинения. Понеже беше страхлив по природа, се боеше да упреква в грехове заможните стопани и да се нагърбва с въпроси от по-сложно естество, но осмелеше ли се веднъж да го стори, ставаше много свадлив и неотстъпчив.

Въпреки всичко отец Сулмюн се радваше на обичта на своите енориаши. От една страна, хората го почитаха заради скромния му благопристоен начин на живот, а, от друга, го ценяха, защото, за разлика от отец Айрик, Сулмюн не проявяваше сребролюбие и непреклонно желание да защитава правата на Църквата, като събира от миряните непосилни данъци. Това вероятно се дължеше на по-плахия му характер.

И все пак нямаше човек в енорията, който да не обича и уважава стария отец Айрик. Преди енориашите често се възмущаваха от алчността му, недопустима за Божи служител. Свещеникът се мъчеше с всякакви средства да обезпечи сигурността и охолния живот на децата си, заченати при незаконното му съжителство с негова наложница. В началото на престоя му хората от Сил не можеха да понасят безкомпромисната строгост, с която свещеникът наказваше всеки, нарушил и най-дребните църковни норми. Преди да го посветят в свещенически сан, отец Айрик бил войник и на младини участвал в грабителските походи на ярла — пират Алф от „Турнберг“. Миналото му на безмилостен воин прозираше и в поведението му на свещеник.

Същевременно жителите на долината се гордееха с него, защото той превъзхождаше повечето енорийски свещеници по ерудиция, широта на познанията, физическа сила и аристократична осанка. Освен това притежаваше прекрасен глас. След години, прекарани в тежки изпитания, които Бог му изпрати заради неразумната му младост, отец Айрик Коресьон помъдря, стана по-благочестив и справедлив и славата му се разнесе над цялото епископство. На църковните сборове в Хамар тачеха свещеника като баща на останалите духовни пастири. Говореше се, че епископ Халвар му предложил да го премести в друга църква, да му осигури по-знатна титла и място в епархиалния съвет. Отец Айрик обаче предпочел да не се мести. Оправдал се с напредналата си възраст и с отслабналото си зрение.